Август - инструментали

by Tochka BG | Точка БГ

/
1.
Няма за къде да бързам. Няма при кого да ходя. Няма за какво да споря. Всички бързат край мен. Душата ми се моли за нежност и любов, но сякаш няма ги край мен. С ръцете си целуваш предметите край тебе, но тази крехка нежност едва ли те крепи. Със работа запълваш загубеното време и вярваш в своята мечта. Където и да ходиш, каквото и да правиш – сияеш в блага нежност, живееш в любовта. Не спираш да мечтаеш, желаеш да се слееш с душата на едно дърво. Няма за къде да бързам. Няма при кого да ходя. Няма за какво да споря. Всички бързат край мен. Душата ми се моли за нежност и любов, но сякаш няма ги край мен.
2.
03:30
Събирал ли си спомен по пътека? – трошица по трошица, дълъг ден – Тревите са жени, денят е петък и твоят смях е пак благословен. И всяка болка тук е от зачатие на ден, във който смее се светът – далеч от всяка съботна разплата и близо – на една молитва път. Ще ти е нужна много жажда да близнеш острото на всеки връх, а после да останеш при реката, да седнеш на затопления мъх, където да играеш – все на лято… Но е от гарван твоето перо. Обичаното бързо натежава, прогоненото връща се само – да те намери, ти да го потърсиш, а после да ви заболи – ти тъжен си, когато го излъжеш, то смее се, когато замълчиш – Така се смеят старата пътека, тревите и угасващият ден. Ти също би се смял, ала е петък – заплачеш ли, смехът ти е простен.
3.
04:22
Салът опря до брега, но как ще затъне в безпаметен пясък! Как ще разплиска солените пръски на тъгата неясна. И от дългия път да починат ще полегнат сред пясъка дънери, ще разсъхват презморските спомени, водорасли ще въздишат по дъното. И над тази зелена носталгия ще увисне горчивата пара. За лекуване време ще бъде, за прощаване час ще удари! От окото си, синьо-зеленото песъчинката ще отплискам, вик назаем ще грабна от чайките и ще хукна към кея – да дишам. Време е. Салът опря до брега. Няма начин – за наше добро е. Но се стичат сълзи от очите на рибите и неистово плачат прибои. Салът опря до брега, капки мокрят просторите и зелени илюзии рукват в тъмните зеници на прозореца. Бягай, ангелче! Няма надежда тук да блесне косата ти златна. Само жълти капчуци се стичат и попиват без следа във земята. От окото си, синьо-зеленото песъчинката ще отплискам, вик назаем ще грабна от чайките и ще хукна към кея – да дишам. Време е.
4.
В остарелия парк с безработни дървета преминава и диша безработно поетът. Хвърля няколко семки в шадравана на рибите и в окото му водно си удавя моливите. Вижда паметник бронзов, слага книга със стихчета, та семкарят да не търси за семките листчета. После ляга на пейката, гледа горе в листата безработните птици спят с глава под крилата. Сваля своята дреха, през ръкава наднича и усеща ръката си безработна и птича. Съчинява наум нещо много последно, нещо много единствено, беззащитно и бедно. И потъва, потъва като бебе във раница по средата на парка, по средата на страница. Само гарванът вечен от небето предчувства, че ще пее след време на поета до бюста.
5.
03:56
Може пак да закъснея, както закъсняха всички. Ще развържа днес вината – като куче да потича по следите ти дълбоки, хоризонта да подуши; щом остане без посока, във снега да се заслуша. Явно вярвали сме в жътва, щом посяхме те унило, щом поливахме земята с някакви сълзи и вино. …Но във някой стар следобед през небето ще си кимнем, после ще си тръгна бързо, за да търся твойто име. И до портата на двора, през завесата от зима ще си спомня как наяве някога оттук си минал. И след толкова пъртини вече няма да сме ние. Този сняг е като тебе – всичко сиво ще покрие. Обещай, че щом пристигнеш, ще погледнеш отвисоко. Обещай, че вече няма да умираш напосоки. Трябваше ми този спомен нещо малко да узная – ти прости на всички зими – в рая няма януари.
6.
Уморени китари и хладно небе. Колко песни оставихме там! Две последни цигари, недопито кафе. Към дома тръгваш винаги сам. Всяко минало свърши, всеки сън прегоря. Уморих се. И няма ли кой да застане до мене, да ми каже без думи: „Погледни ме. Твоят живот е и мой.“ Искам да тръгна към теб в тишина, през море от забързани хора. Всяка твоя усмивка да докосна с ръка, всеки спомен да бъде история. Всяка болка да видя без грим и без срам, да нагазя този мътен порой. И когато вечер до тебе застана да ти кажа: „Твоят живот е и мой.“ Ще вървя дълго, дълго, навярно дори ще забравя сезона, тълпата, овехтялата младост на своите дни и това, що ме чака оттатък. Ти ме търсиш във тъмното с бяла ръка, пак ще бъда твоят смешен герой, но смехът ти е истински, както преди. Докосни ме. Твоят живот е и мой.
7.
03:05
Седми ден: почивка. Седми ден: седни. Кремъка пропукан не терзай с огниво. Нищо не замисляй, нищо не помни – колко са в живота седем дни такива! Седми ден: пощада. Седми ден: черта. Поизлез безцелно. Поживей небръснат. От куплета, в който счупи шест длета, шест божура кимат. Седмият – откъснат. Седмата умора честно откажи. Седмата заблуда тайно удължавай. Шепа храбри птици лятото държи: между шест кълвача седмата е славей. Седми плод не чакай. Седма пот спести. Отстъпи на други седмата сполука. И на твойте гладки хлопнати врати важен понеделник в седем ще почука.
8.
Капки във снега. Стъпки в бяла одежда. Сълзите в съня светещи изглеждат. Сън ли е това или е забравен спомен. Даже и насън чакам пролетта. Не вярвам в мечтите, сълзите ми са пясък. Душата, уплашена, търси любов. Ръцете – протегнати в жест като крясък. Изтичат през пръстите капки любов. Мина есента. Време е за надежда. Пътя извървях, пътя към дома. Капки във снега. Сълзи във одежда бяла. Даже и насън чакам пролетта. Не вярвам в мечтите, сълзите ми са пясък. Душата, уплашена, търси любов. Ръцете – протегнати в жест като крясък. Изтичат през пръстите капки любов.
9.
На лятото от сухата окръжност изчезват вкус и цвят, и женски тембър – и сърпът на един горчив септември порязва свободата ни да лъжем. Ръкавите на старите палта сега ни ръкопляскат в гардероба, на стаята от празната утроба – и девствена, и ялова е тя. Болим от радост, смеем се от страх в очакване на края си, обаче дори и този край не ще проплаче. Началото така и не познах. Къде ще спрем и колко ще спасим от спомена за устни и за ласки, щом утре недоказаното щастие с последните си думи заличим? На лятото суровата окръжност ще очертае нашето безсилие. Септември само кротко и унило ще гледа как безпаметно се лъжем.
10.
Очите знаят, не могат да лъжат – душата светла извира във тях. Очите, пълни с надежда, са делви и жадният пие от тях. Пролетта полудя. Стъпки остави във снега от цветя. Какво е пътят, пътуван без обич? Какво в рискът без страх от смъртта? Какво е болка без капка надежда и вярата без любовта? Мисълта, дивата, влязла е в огъня сама, милата. Какво е бъдеще в минало време? Какво е щастие без свобода? Какво е мисъл, родена без време и истина без свобода? Любовта, живата, боса танцува по снега, милата.
11.
02:49
Ти питаше дали съм тук. Ти питаше, а аз не знаех. Отрони се вечерен звук по умореното ти рамо. Каква мелодия дочух, преди да падне там, където горчиво сливат се в едно брегът, водата и небето… Запомних само твоя смях, дошъл при мене твърде рано. Ти питаше дали съм тук. Обичай ме, за да остана.
12.
04:01
Толкова дълго мълчание – сякаш се ражда планета, сякаш се връщам от нищото, за да остана в ръцете ти. Толкова кратко пътуване, а ходилата ми – в рани. Сигурни изгреви носи хоризонтът на твоето рамо. Утре ще слезе спасение в нашите болки притиснати и между тях ще намеря нещо, което да искам. Искам да станем себе си – прости са правилата: аз ще ти бъда жаждата, ти ще ми бъдеш водата. Искам да досънуваме някое лятно вълшебство, някоя стара измислица с калдаръми, липи и череши. Чакат ме твоите хребети, тръгвам полека по склона. В сумрака свети лицето ти като попътна икона.
13.
Една октава тишина. Един априлски мек следобед. Дочувам първите пчели за лятото да си говорят – в часа, когато се рои и диша тежко светлината и още зимата боли по връхчетата на тревата. Пролае куче. Падне цвят от неспокойните дръвчета, а старото гнездо във тях събира слънчеви монети, с които да си купи пак перца и пух от нови птици, и песни, и притулен страх в нощта от котките-стръвници, и нов живот да затупти във сламените му обятия… Сърце е старото гнездо – то днес усеща свойто ято. Една октава тишина. Нататък – пролет и безмълвие. А ятото като човек през облаците се препъва.
14.
Любовта ще се върне. Недей я оплаква. В някой сутрешен поглед може би ни причаква. И дори да изглежда, че със нас се прощава, ти недей я кори. Тя е винаги права. Любовта ще се върне. Няма съмнение. Тя отдавна понесе всички гонения и отдавна възкръсна за голямото „винаги”, и не ще я уплашат ни години, ни зими. Любовта ще се върне. Даже малко нарочно тя със нас ще враждува почти до безочие. И дори ще се прави, че със нас си играе, и дори ще ни плаши по малко. Кой знае… Любовта се завръща. Тя добре ни познава и през сълзи и смях пак ръка ни подава. Любовта ни познава; тя за нас не гадае. Просто пази душите ни живи. Това е.
15.
Искам да си спомня или искам да забравя? Искам да побързам или искам да се бавя? Ден след ден опитвам да открия колелото, но в главата ми отеква само “ото, ото”. Трябва да спечеля или трябва да загубя? Трябва да сънувам или да се пробудя? Цял живот се мъча да подкарам колелото, но главата ми е пълна само с “ото, ото”. Живот, защо си ми, живот? Мечта, дали си жена? Любов, какво ли си, любов? Съдба, нали си игра? Трябва да си спомня и не искам да забравям. Искам да побързам и не трябва да се бавя. Ден след ден се уча как да карам колелото и в главата ми пулсира само “ото, ото”. Трябва да спечеля и не вярвам да загубя. Искам да будувам, за да спра да се сънувам. Цял живот ще мъча да подкарам колелото, пък дори и да започвам вечно с “ото, ото”. Живот, защо си ми, живот? Мечта, дали си жена? Любов, какво ли си, любов? Съдба, нали си игра?

about

Инструменталите на албума "Август"

credits

released April 25, 2018

license

all rights reserved

tags

about

Tochka BG | Точка БГ София, Bulgaria

Точка БГ са: Зорница Попова (вокал), Тодор Янкулов (китара, вокал), Красимир Първанов (китара, вокал), Пламен Сивов (китара, вокал).

contact / help

Contact Tochka BG | Точка БГ

Streaming and
Download help

Redeem code

Report this album or account

Tochka BG | Точка БГ recommends:

If you like Tochka BG | Точка БГ, you may also like: