Get all 19 Tochka BG | Точка БГ releases available on Bandcamp and save 25%.
Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality downloads of Градовете, в които ни няма - инструментали, Фонтан в дъжда - инструментали, Градовете, в които ни няма, Бягство от час по история, Фонтан в дъжда | Fountain in the Rain, Точка БГ - Acoustic live в Бургас, Август - инструментали, Точка БГ & Цветина Панайотова: Acoustic Live, and 11 more.
1. |
||||
|
Ще избягаме с тебе от час по история днес,
ще избягаме с тебе от час, и от ден, и от век –
часовете са кратки, вековете (така или иначе) свършиха –
Ето, вятър носи аромат на трева,
на простор и на бряг, но това е далече,
а тук по обувките прашни лепнат розови дъвки,
изпуснати вчера от летни момичета.
Вярваме в любовта от последния час,
но колко надежда остана в очите ни…
Бягаме –
ти и аз –
третокласни шосета за никъде.
Времената ни тлеят в огнища и шепи,
времената ни тлеят, но отдавна не топлят, нали?
Пием мляко, че вече не носим на обич и вино
и прелистваме стари списания.
Колко струва билетът за рая –
две сълзи за бедняка отвън,
две горчиви усмивки за нас
и толкова трудно мълчание.
Вярваме в любовта от последния час,
но колко надежда остана в очите ни…
Бягаме –
ти и аз –
третокласни шосета за никъде.
ПЛАМЕН СИВОВ
|
||||
2. |
||||
|
Градовете, в които ни няма, живеят безшумно.
Как изтръпва от болка паважът без нашите стъпки!
А в градчетата свои – с усмивки и погледи умни –
колко дълго протритите лакти на дните си кърпихме.
Тук китарите свириха бавни и душни мелодии –
до последното кътче душите ни с тях са претъпкани.
Градовете, в които ни няма, тъмнеят по глобуса.
Тихи столици. Сухи пристанища. Шепот по ъглите.
Смугли, кротки жени от години стоят по прозорците,
остаряват косите им, дългите есенни пръсти.
Векове ни очакват, а все не пристигаме. Господи,
не останаха кой знае колко от нашите възрасти!
Но и тука, и тука отдавна не сме. Безпощадно е.
Тихо дреме в следобеда гълъб, дори не сънува.
Гласовете ни, бившите, само кръстосват площадите
в градовете, където не сме.
За където пътуваме.
ГРИША ТРИФОНОВ
|
||||
3. |
Октомври
04:23
|
|||
|
Октомври е вече. Усети ли –
идва момчето от есен?
Октомври е вече. Изплете ли
за дъжда от коприна въжета?
Октомври е. Листата на смокинята
ми заговарят за надеждата.
Тя тичаше на двора да играе,
присядаше под бора и се смееше.
Прозорците я гледаха отгоре
и кимаха на всеки неин поздрав.
А после тихо ѝ намигаха:
“Прибирай се, вечерята е сложена!”
По камъка обичаше да шляпа
и топката да рита до небето,
да вдига с босата пета праха на лятото,
съкровища да крие по дърветата,
да гони слънчеви петна из къщи,
във скрина да намира паяци,
в следобеда истории да нищи,
а вечер да заспива рано…
Октомври е – време е за вино
и непохватни куплети.
Октомври е вече. Момчето
те прегърна със есен. Усети ли?
Октомври е, листата на смокинята
отново ми говорят за надеждата,
която се търкулна по стълбището,
прескочи ниската ограда и изчезна.
КАЛИН СИВОВ
|
||||
4. |
Татко
03:33
|
|||
|
Искам да съм се родила не на нашата планета
и да имам сто хвърчила – да ме возят по небето,
да живея без посока, безтегловно и свободно,
да е топло и високо новото ми място родно.
Само малко се страхувам татко да не ми се кара…
Струва ли си да рискувам? Татко, просто се шегувам.
Ще съм много надалече, но ще чувате гласа ми.
В сънищата ви ще идвам, за да мога да ви виждам.
И приятели ще имам – облаците и звездите.
Ще ви пращам новините по дъжда и по дъгите.
Само малко се страхувам татко да не ме забрави.
По-добре да не рискувам. Татко, просто си сънувам.
ЗОРНИЦА ПОПОВА
|
||||
5. |
Въпроси
03:03
|
|||
|
Какво да направя, че задавам въпроси,
че искам да зная веднага и всичко,
че мисля за своето бъдеще вече,
какво да направя, че искам да зная?
Какво да направя, че задавам въпроси,
че се съмнявам веднага във всичко?
Усещам, когато ме лъжат за нещо.
Защо не признаят, че просто не знаят?
Дай да те питам нещо, ама няма да те е срам:
знаеш ли какъв ще станеш, като пораснеш голям?
Има професии всякакви, слушам за тях всеки ден.
Вече съм избрал професия, но първо трябва да бъда роден.
Не искам да стана учител. Не искам да съм химик.
Няма да лекувам баба си, защото няма да стана медик.
Знам, че съм малко краен, не искам да съм циник.
Просто знам какъв искам да стана – ще бъда велик.
Какво да направя, че задавам въпроси,
че искам да зная всичко за всичко?
Дори да ми кажат, че е невъзможно,
аз само повтарям, че трябва да зная.
Какво да направя, че задавам въпроси,
че виждам света в цветове и във звуци,
че както се смея, започвам да плача?
Какво да направя, че искам да зная?
Дай да те питам нещо, ама няма да те е срам:
знаеш ли какъв ще станеш, като пораснеш голям?
Има професии всякакви, слушам за тях всеки ден.
Вече съм избрал професия, но първо трябва да бъда роден.
Не искам да стана учител. Не искам да съм химик.
Няма да лекувам баба си, защото няма да стана медик.
Знам, че съм малко краен, не искам да съм циник.
Ако знам какъв искам да стана, ще бъда велик!
ТОДОР ЯНКУЛОВ
|
||||
6. |
Дъждове
03:42
|
|||
|
Есенен дъжд днес заваля над есенния ден,
светът въздъхна уморен.
Есенен дъжд тихо запя във старите листа,
погали спомена за теб и мен.
А после дъждът във очите ни спря,
превърна се в сняг, навред полетя –
небе и земя…
А нашият сняг дълго валя…
Но първият сняг неочаквано спря,
отлетя изведнъж, а светът засия. Светът засия –
бляскав и чист в бяло заспа.
Пролетен дъжд днес заваля над пролетния ден,
светът притихна утешен…
Пролетен дъжд днес заваля от пролетно небе –
събуди спомена за теб и мен.
А после дъждът при нас долетя,
дойде изведнъж и всичко заля – светът онемя…
А летният дъжд дълго валя.
…Но летният дъжд неочаквано спря,
отлетя изведнъж и остави дъга – светът засия,
бляскав и чист в синьо изгря.
КРАСИМИР ПЪРВАНОВ
|
||||
7. |
Целувам изгрева
03:26
|
|||
|
Толкова животи пропилях.
Толкова любови недолюбих.
Толкова ме беше страх
да живея, не да съществувам.
Толкова бях свикнала в прахта,
толкова приятели прогоних,
толкова ме беше срам от песента –
глътната, преди да полети нагоре.
Сега целувам всеки изгрев
и всеки ден е все едно последен.
Не се боя – дори да изгоря,
слънчице остава подир мене.
Толкова умирах всеки миг.
Толкова убивах всеки порив.
Толкова мълчах, че в стих
сега крещя, а не говоря.
Сега целувам всеки изгрев
и всеки ден е все едно последен.
Не се боя – дори да изгоря,
слънчице остава подир мене.
ВЕЛИЧКА ПЕТКОВА
|
||||
8. |
Душа
05:09
|
|||
|
Тя заспива и слуша от върха на живота
нещо тайно за мене, нещо свое отвъд.
И светът се подрежда и мъдро, и кротко –
ето ти корени,
ето ти кости,
ето ти плът.
Тя обича през пръсти, тя понякога плаче,
пълноводни реки покрай нея текат.
Носи в шепа надежда, както носи се вятър –
ето ти зрение,
ето ти памет,
ето ти път.
Най-самотният ангел стана твоят хранител.
Светла моя душа, как ли стигна дотук?
Бедна моя невесто, побеляла от чакане,
ето ти залези,
ето ти бури,
ето ти дух.
Утолена е всяка невидима жажда,
всяка болка укротена е с ласка и вик.
Бисер нежно отвътре свойта мида изяжда –
ето ти удари,
ето ти спомен,
ето ти лик.
Но човек за човека е храм и ограда,
буря в чашата с мляко, огнище във сняг.
Само себе си чака, който чака на прага.
Ето ти истина,
ето ти вино,
ето ти хляб.
И докрай пренаселен е самотният остров
с приказливите зидове. Шумен подслон.
Някой предано вика към тебе от моста:
Ето ти камъни,
ето ти къща,
ето ти дом.
И така ти е чисто, и така ти е просто…
Всяко ново начало пониква от пръст.
Ти понечи да тръгнеш и каза ти Господ:
Ето ти раждане,
ето ти чаша,
ето ти кръст.
ПЛАМЕН СИВОВ
|
||||
9. |
Твоите очи
04:09
|
|||
|
Изгубени в здрача на пустия плаж,
оставили в пясъка своите летни следи…
Морето притихна и легна до нас,
протегна ни длани – прозрачни солени вълни.
Вълните заспиваха в пясъка тихо,
една по една разпиляваха бели коси.
Докоснах лицето ти с топла ръка,
очите ми срещнаха влюбени пъстри очи.
И сърцето запя, а морето засвири
с душата на самотен цигулар.
Повика ни вечната лунна пътека
и падаха топли звезди –
твоите очи – в сърцето ми.
Изгубени в здрача на късния плаж,
момче и момиче оставиха топли следи.
Морето притихна, загледано в тях,
докосна ги с устни – прозрачни зелени вълни.
Вълните потънаха в пясъка тихо,
една по една го докоснаха с бели коси.
Момчето протегна ръка към лицето ѝ,
тя го погали с влюбени пъстри очи.
И морето запя и вятър засвири
с душата на самотен цигулар.
И споменът слезе по лунна пътека
и грееха топли звезди –
твоите очи – в сърцето ми.
КРАСИМИР ПЪРВАНОВ
|
||||
10. |
Дъжд вали
03:15
|
|||
|
Дъжд вали, иска да ме оглуши. Вали сякаш крещи.
Дъжд вали, иска да ме покори. Боли, вътре боли.
Дъжд вали, капки оставят следи. Вали, в мене вали.
Дъжд вали, иска да ме промени. Мълчи, само вали.
Слънце, я изгрей във душата.
Виждам звезден прах във дъгата.
Дъжд вали, жажда земята мори. Вали, жадно вали.
Гръм гърми, иска да ни вразуми. Гори, падат звезди.
Дъжд вали – сълзи от Божи очи. Валят святи сълзи.
Дъжд вали, иска да ни утеши. Мълчи, само вали.
Слънце, я изгрей във душата.
Виждам звезден прах във дъгата.
ТОДОР ЯНКУЛОВ
|
||||
11. |
Сиврикая
05:19
|
|||
|
Седя и те обичам.
Животът ходи в ниското –
навярно битки води,
щом кървав се прибира.
Навярно побеждава,
щом винаги се връща
с трофеи безутешни –
незнайно откъде.
Подрежда ги наоколо:
студени тъмни билки,
крилца на водни кончета,
зелени стъкълца.
Прозява се и ляга
околовръст – навярно
в съня си да ме топли,
но колко топлинка е?
Седя и те обичам.
Смъртта е по-високо –
говори ми за всичките,
с които е била.
Какво са ѝ разказали,
какво не са посмели,
с какво ги е дарила,
преди да ги спаси.
А после млъква – чака ме
и аз да ѝ разкажа
кога съм я сънувал
и сън ли е било.
Протяга се, прозява се
и ляга на високото –
на поглед от живота,
все по на миг от мен.
Навярно ме обичат.
А аз обичам тебе.
Но как да те разкажа –
не те познават те!
Не те откриват никъде
в студените регистри,
с които управляват
съдбата ми на връх.
Съдбата ми на камък.
Седя и те обичам.
С какво ли друго мога
да се открия сам?
Да се изгубя – също.
Седя и те обичам.
Доколкото ме има:
и хълм, и планина.
ГРИША ТРИФОНОВ
|
||||
12. |
||||
|
Сънува невястата гола пустиня –
ни стрък зелен, ни дъх на човек.
Пясъчен вятър, длани изстинали…
„Какво дириш тук жено – смърт или лек?”
Сякаш над облак изгря месечина.
„С боси нозе ако трябва ще мина
през твойта безплодна пясъчна гръд –
моят жених е нейде отвъд!”
Сънува невястата морската шир –
край и начало, пространство и век.
Танцува лудешки вятър сатир.
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”
Сякаш песен запяха рапсоди:
„С боси нозе по водата ще ходя,
но пак ще открия верния път!
Моят жених е нейде отвъд!”
Сънува невястата скали непристъпни,
кънти из простора птичият вик.
Орловият вятър в косите ѝ пъпли.
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”
Сякаш сърна се спира на пътя…
„С боси нозе ще превзема върха ти,
с дланите голи – гранитния рид!
Моят жених е нейде отвъд!”
Сънува невястата град многолюден.
Очите ѝ спират във всеки човек.
Свирят латерни, целуват се Юди…
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”
Сякаш птица долитна със крясък…
„С боси нозе ще потропам на прага ти,
не ми отговаряй със стиснат юмрук!
Моят жених е някъде тук!”
Сънува невястата, а в двора отвън
бял кон изцвили. Портите ранни
някой събуди със сребърен звън.
Жената отвори с очакващи длани.
„Жаден съм. Дай ми да пия вода.”
И пи от ръцете ѝ – две раковини.
Отвънка прииждаше свята зора.
„Защо си ме търсила, жено, преди да ме има?”
МАРГАРИТА ДРУМЕВА
|
||||
13. |
Първан Калину думаше
03:47
|
|||
|
Първан Калину думаше:
„Мори Калино, Калино,
ти кат’ си толкоз хубава,
ти кат’ си толкоз гиздава,
можеш ли, мори Калино,
на коня права да стоиш,
на коня права да яздиш,
пръстен на шумка да уцелиш?“
Калина, мома хубава,
Калина, мома гиздава,
на коня права стоила,
пръстен на шумка целила,
Първану сърце устрели.
|
||||
14. |
Приятели
03:29
|
|||
|
Не съм очаквал, даже на шега,
момичето да слезе там, където
морето мие с пясъчна ръка
на утрото събудено лицето.
Там има само шарени петна
и стъкълца от счупени шишета
и винаги е топла пепелта
от огъня на снощните момчета.
Имаш ли приятели? Плачеш ли понякога?
Пееш ли със вятъра? Пречиш ли на някой да живее?
Аз бях на онзи късен бряг
и мълчаливо гледах към скалите.
Момичето приседна между тях
и любовта зачака упорито.
Китарите им слуша цяла нощ.
Те пееха за същото момиче –
със Рубик-куб играещо в ръка
и неизменна рокля на карета.
Имаш ли приятели? Плачеш ли понякога?
Пееш ли със вятъра? Пречиш ли на някой да живее?
Момичето не се забави дълго
и отегчено тръгна към дома.
Една любов със нея някак бързо,
додето се усетя, отлетя.
Имаш ли приятели? Плачеш ли понякога?
Пееш ли със вятъра? Пречиш ли на някой да живее?
ИВАН ПЕНЧЕВ
|
||||
15. |
Прогноза
02:47
|
|||
|
Синоптикът симпатичен каза, че ще е горещо.
Да захвърляме палтата – пролетта била насреща.
Тази сутрин като станах, гледам – сняг е наваляло.
Аз си мисля, че е грешно да ме лъжат от екрана.
Пролетта се забави, пролетта ме забрави.
Няма птички в гората, има сняг по листата.
Дайте ми птичките, искам ги всичките.
Искам си птичките – бързо и всичките!
Аз съм малка, но разбирам като някой сбърка нещо.
Как да вярвам на прогнози, като вън не е горещо?
Може да е симпатичен синоптикът, но ме лъже.
А тогава ми кажете как да вярвам на мъжете?!
Пролетта се забави, пролетта ме забрави.
Няма птички в гората, има сняг по листата.
Дайте ми птичките, искам ги всичките.
Искам си птичките – бързо и всичките!
Веднага!
ТОДОР ЯНКУЛОВ
|
||||
Tochka BG | Точка БГ София, Bulgaria
Точка БГ са: Зорница Попова (вокал), Тодор Янкулов (китара, вокал), Красимир Първанов (китара, вокал), Пламен Сивов (китара, вокал).
Tochka BG | Точка БГ recommends:
Ниско летиш | Flying Low
by Пламен Сивов, Калин Сивов
Plamen Sivov, Kalin Sivov - latest concept album "Flying Low"
go to albumIf you like Tochka BG | Точка БГ, you may also like:
A Place Like Home
by Mr. Alec Bowman_Clarke
The new EP from Scottish songwriter Alec Bowman_Clarke goes deep, setting vulnerable lyrics to gentle melodies & stripped-back arrangements.
go to album
I Used To Be Sad & Then I Forgot
by Mr. Alec Bowman_Clarke
Alec Bowman perfectly captures the dark soil under the pastoral world of British folk with this collection of melancholy originals.
go to album
The newest release by the classical artist uses harp, guitar, and field recordings to set the tone of the album.
go to album
featured on Bandcamp Radio Dec 3, 2013
go to album
The Edge of the Land
by Katie Spencer
Spencer's indie folk sophomore album was recorded live in the studio over the course of two days.
go to album
