Ботев булевард | Botev Boulevard

by Красимир Първанов

supported by
/
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.

credits

released August 6, 2013

Вокалните партии и партиите на акустичните китари във всички песни от този компактдиск се изпълняват от КРАСИМИР ПЪРВАНОВ.

Соловите партии на акустична китара в песните „Болка“ и „Пустиня“ се изпълняват от АНГЕЛ ДЕМИРЕВ.

Записите, смесването и мастерирането са осъществени в студио POINT OF VIEW.

Фотографии: Пламен Сивов, Васил Беровски, Владимир Добрев.

tags

license

all rights reserved

feeds

feeds for this album, this artist

about

Tochka BG | Точка БГ София, Bulgaria

Точка БГ са: Зорница Попова (вокал), Тодор Янкулов (китара, вокал), Красимир Първанов (китара, вокал), Пламен Сивов (китара, вокал).

contact / help

Contact Tochka BG | Точка БГ

Streaming and
Download help

Redeem code

Track Name: Ботев булевард | Botev Boulevard
Осем сутринта –
не усещам глад.
За работа бързам в дрънчащ трамвай –
„Ботев” булевард.

Дванайсет по обяд –
същински ад!
На някъде тичам между хамали –
„Ботев” булевард.
И няма връщане назад...
Няма връщане назад!
Към теб, към мен, към нас.
Към нас.

Дванайсет през нощта -
разголен тротоар.
Щедро предлагам плътски услуги –
Ботев! (булевард)
И няма връщане назад...
Няма връщане назад! Към теб, към мен, към нас.
Към нас.
Track Name: Пустиня | Desert
Сред пустиня изгубен живях, като сянка над пясъка...
Сред пустиня пресъхнал горях, като сянка над пясъка...
През пустиня вървях и търсех теб – само, само теб!
Като глътка вода жадувах теб – само теб! Само теб! Само теб!
Сред пустинни миражи вървях – бледа сянка над пясъка... Заслепен се изгубвах сред тях – песъчинка във пясъка...
През пустиня вървях и търсех теб – само, само теб!
Като глътка вода жадувах теб – само теб! Само теб! Само теб!
През пустинни миражи вървя, там съзирам частици от теб...
И протягам, протягам ръка,
но не стигам, не стигам до теб... Не стигам до теб! Не стигам до теб! Не стигам до теб...
Не стигам до теб.
Track Name: Жената, която се връща | The Woman Who Comes Back
В уморени алеи градът се загръща,
в някой месец на лятото ляга накръст.
Той я чака на прага, той е просто градът,
дето дълго облизваше пръстите
на жената, която се връща.

Траектория вечна, самота вездесъща –
като в някой отдавна поруган манастир.
Притъмнява – и в пустите улици
черни котки застават в шпалир
пред жената, която се връща.

Тихо стича се тя към дома си, насъщния;
към ръцете на някой любим непознат,
който някога каза: „Не беше ни писано...”
Не жалете за думите – те не кървят,
а жената, която се връща.

Идва дъжд и следите и в кал се превръщат,
ала тя се усмихва – и съвсем не личи
как люти на очите този яростен грим...
Няма прошка в добрите очи
на жената, която се връща.
Track Name: Хармония | Harmony
Горчи кафето, въздухът е сладък,
телата ни намират обща линия –
в хармонията има безпорядък,
а някой лудостта ни пак проклина.

Съседите притихват любопитни,
през зидовете искат да усетят
душите отмалели как ще литнат
и как ще тръпнат сплетени нозете.

Умората ни прави философи –
как мъдри сме когато сме се любили.
Навън градът реве от катастрофи
и жертвите тежат в подземни клубове.

Невероятна привечер за двама ни –
сами и оцелели под завивките.
Целуваме усмивките си пламнали
под сводове опушени и сивкави...
Track Name: Притча за невястата и жениха | Parable about the Bride and the Groom
Сънува невястата гола пустиня –
ни стрък зелен, ни дъх на човек.
Пясъчен вятър, длани изстинали...
„Какво дириш тук жено – смърт или лек?”

Сякаш над облак изгря месечина.
„С боси нозе ако трябва ще мина
през твойта безплодна пясъчна гръд –
моят жених е нейде отвъд!...”

Сънува невястата морската шир –
край и начало, пространство и век.
Танцува лудешки вятър сатир.
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”

Сякаш песен запяха рапсоди:
„С боси нозе по водата ще ходя,
но пак ще открия верния път!
Моят жених е нейде отвъд!...”

Сънува невястата скали непристъпни,
кънти из простора птичият вик.
Орловият вятър в косите и пъпли.
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”

Сякаш сърна се спира на пътя...
„С боси нозе ще превзема върха ти,
с дланите голи – гранитния рид!
Моят жених е нейде отвъд!...”

Сънува невястата град многолюден.
Очите и спират във всеки човек.
Свирят латерни, целуват се Юди...
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”

Сякаш птица долитна със крясък...
„С боси нозе ще потропам на прага ти,
не ми отговаряй със стиснат юмрук!
Моят жених е някъде тук!...”

Сънува невястата, а в двора отвън
бял кон изцвили. Портите ранни
някой събуди със сребърен звън.
Жената отвори с очакващи длани.

„Жаден съм. Дай ми да пия вода.”
И пи от ръцете и – две раковини.
Отвънка прииждаше свята зора.
„Защо си ме търсила, жено, преди да ме има?...”
Track Name: Любовта си отива | Love is Going Away
Любовта си отива от сърцата ни пусти –
мълчешком се измъква, запретнала фусти.
Не смее дори да пророни и дума.
Май от нас се страхува. Като от чума.

Тя живееше с нас, май че беше щастлива
и деляхме поравно наема за квартира.
Бяхме силни, бяхме млади, бяхме толкоз различни.
Помниш, надявам се как се обичахме.

Недозрели, но в презряла протяжност увлечени
ще останем все тук, но ще бъдем далече.
Някой ден ще замлъкне и влакчето в детската стая.
Душите ни няма да има с кого да играят.

Знам, ще трепнат на времето сивите къдри.
Някой ден, и забравила всичко, любовта ще се върне
(както лани се върна котаракът напъден!)
Любовта ще се върне. Ние тук ли ще бъдем?
Track Name: Болка | Pain
Болка! Болка...
Капе като кръв, пари като рана.
Остра като сърп, тежка като камък.
Реже със очи, дави във надежди.
С думи ме гори без да ме поглежда.

Стара дамга е тя - черна като сън
и непонятна като огън.
Блага сълза е тя - бяла като ден
и необятна като поглед!

Капе като кръв, пари като рана.
Остра като сърп, тежка като камък.
Реже със очи, дави във надежди.
С думи ме гори без да ме поглежда.

Страшна вода е тя - вечна като миг
и непозната като орис.
Млада тъга е тя - кратка като стих
и непризната като корист!

Болка! Болка...
Track Name: Дъждове | Rains
Пролетен дъжд днес заваля над пролетния ден,
светът въздъхна облекчен...
Пролетен дъжд днес заваля от пролетно небе –
разбуди времето заспало в мен.

Но летният дъжд след туй връхлетя,
дойде изведнъж и всичко заля - светът онемя...
А летният дъжд дълго валя!

...Но летният дъжд неочаквано спря,
отлетя изведнъж и остави дъга – светът засия!
Бляскав и чист в синьо изгря!

Есенен дъжд днес заваля над есенния ден,
светът въздъхна уморен...
Есенен дъжд днес заваля през есенни листа,
измокри времето стаено в теб.

Но зимният дъжд след туй заваля,
превърна се в сняг, навред полетя - светът онемя...
А първият сняг дълго валя...

Но първият сняг неочаквано спря,
отлетя изведнъж, а светът засия! Светът засия!
Бляскав и чист в бяло заспа...
Track Name: Сиврикая | Sivrikaya
Седя и те обичам.
Животът ходи в ниското - навярно битки води,
щом кървав се прибира.
Навярно побеждава, щом винаги се връща
с трофеи безутешни - незнайно откъде.
Подрежда ги наоколо: студени тъмни билки,
крилца на водни кончета, зелени стъкълца.
Прозява се и ляга околовръст -
навярно в съня си да ме топли, но колко топлинка е?
Седя и те обичам.
Смъртта е по-високо -
говори ми за всичките, с които е била.
Какво са й разказали, какво не са посмели,
с какво ги е дарила, преди да ги спаси.
А после млъква - чака ме и аз да й разкажа
кога съм я сънувал и сън ли е било.
Протяга се, прозява се и ляга на високото -
на поглед от живота, все по на миг от мен.
Навярно ме обичат.
А аз обичам теб.
Но как да те разкажа - не те познават те!
Не те откриват никъде в студените регистри,
с които управляват съдбата ми на връх.
Съдбата ми на камък. Съдбата ми на връх.
С какво ли друго мога да се открия сам?
Да се изгубя - също. Седя и те обичам.
Седя и те обичам, доколкото ме има, и хълм и планина
Седя и те обичам.
Track Name: Виенско колело | Ferris Wheel
Животът е виенско колело –
издигане, пропадане, издигане...
И случва се било и небило,
възторзи и неволи се застигат.

Животът е виенско колело –
пропадане – издигане – пропадане...
Разпъва ни между добро и зло,
между страданието и насладата.

Така се завъртя светът край мен –
от този карнавал ми прилошава,
до вчера очарован, възвисен,
а днес сломен, излишен и забравен.

Виенско колело – затворен кръг –
безкрайността, която се повтаря –
любов, раздяла, път, живот и смърт,
извечност, миг... снежинка, водна пара...

Виенско колело – лъжовен свят –
когато имаш всичко, си нещастен,
когато нямаш нищо, си богат
със сетива, пияни от прекрасното.

Виенска мелница, стоманен валс –
завъртат ни сезоните, годините...
Живял ли си или не си живял,
кое е бъдеще, кое е минало?

Животът е виенско колело –
пропадане – издигане – пропадане...
И случва се между добро и зло,
между страданието и насладата.
Track Name: Феникс | Phoenix
Във мрак и черна самота
потъвах бавно към Смъртта...
Животът свършваше, изтичаше в пръстта
без следа, без следа, без следа, без следа,
догарях сам!
Дълбоко в птичата душа
забравен тлееше едва
полуизгаснал въглен. Единствена искра...
Като свещ запламтя,
като ден засия...
Излитай, Феникс! Възкръснал днес от пепелта
на миналите си огньове!
Излитай, Феникс!
Размахвай бляскави крила
и се прераждай пак свободен!
Сред мрак и черна самота
попивах сила от пръстта...
Животът стисна зъби, победи Смъртта
и като свещ запламтя,
като ден засия,
възкръснал сам!
Дълбоко в птичата душа
небесен огън се разля
и затуптя сърцето – божия звезда...
Запламтя, заблестя,
засия и изгря...
Излитам, Феникс! Възкръснал днес
от пепелта на миналите си огньове!
Излитам, Феникс!
Размахвам бляскави крила
и се прераждам пак свободен!
Track Name: Зимна къща | Winter House
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви.

По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза жадуван, дочакан
и ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
а сърцето на лятото още гори.

С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти.

На мъглите през мрачното млечно море
завърни се от някъде, излъжи ме – навеки!
Една ябълка матова донеси от далеко
и сърцето на лятото няма да спре.