Get all 19 Tochka BG | Точка БГ releases available on Bandcamp and save 25%.
Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality downloads of Градовете, в които ни няма - инструментали, Фонтан в дъжда - инструментали, Градовете, в които ни няма, Бягство от час по история, Фонтан в дъжда | Fountain in the Rain, Точка БГ - Acoustic live в Бургас, Август - инструментали, Точка БГ & Цветина Панайотова: Acoustic Live, and 11 more.
1. |
||||
|
Осем сутринта –
не усещам глад.
За работа бързам в дрънчащ трамвай –
„Ботев” булевард.
Дванайсет по обяд –
същински ад!
На някъде тичам между хамали –
„Ботев” булевард.
И няма връщане назад...
Няма връщане назад!
Към теб, към мен, към нас.
Към нас.
Дванайсет през нощта -
разголен тротоар.
Щедро предлагам плътски услуги –
Ботев! (булевард)
И няма връщане назад...
Няма връщане назад! Към теб, към мен, към нас.
Към нас.

|
||||
2. |
Пустиня | Desert
05:24
|
|||
|
Сред пустиня изгубен живях, като сянка над пясъка...
Сред пустиня пресъхнал горях, като сянка над пясъка...
През пустиня вървях и търсех теб – само, само теб!
Като глътка вода жадувах теб – само теб! Само теб! Само теб!
Сред пустинни миражи вървях – бледа сянка над пясъка... Заслепен се изгубвах сред тях – песъчинка във пясъка...
През пустиня вървях и търсех теб – само, само теб!
Като глътка вода жадувах теб – само теб! Само теб! Само теб!
През пустинни миражи вървя, там съзирам частици от теб...
И протягам, протягам ръка,
но не стигам, не стигам до теб... Не стигам до теб! Не стигам до теб! Не стигам до теб...
Не стигам до теб.
|
||||
3. |
||||
|
В уморени алеи градът се загръща,
в някой месец на лятото ляга накръст.
Той я чака на прага, той е просто градът,
дето дълго облизваше пръстите
на жената, която се връща.
Траектория вечна, самота вездесъща –
като в някой отдавна поруган манастир.
Притъмнява – и в пустите улици
черни котки застават в шпалир
пред жената, която се връща.
Тихо стича се тя към дома си, насъщния;
към ръцете на някой любим непознат,
който някога каза: „Не беше ни писано...”
Не жалете за думите – те не кървят,
а жената, която се връща.
Идва дъжд и следите и в кал се превръщат,
ала тя се усмихва – и съвсем не личи
как люти на очите този яростен грим...
Няма прошка в добрите очи
на жената, която се връща.
|
||||
4. |
Хармония | Harmony
03:26
|
|||
|
Горчи кафето, въздухът е сладък,
телата ни намират обща линия –
в хармонията има безпорядък,
а някой лудостта ни пак проклина.
Съседите притихват любопитни,
през зидовете искат да усетят
душите отмалели как ще литнат
и как ще тръпнат сплетени нозете.
Умората ни прави философи –
как мъдри сме когато сме се любили.
Навън градът реве от катастрофи
и жертвите тежат в подземни клубове.
Невероятна привечер за двама ни –
сами и оцелели под завивките.
Целуваме усмивките си пламнали
под сводове опушени и сивкави...
|
||||
5. |
||||
|
Сънува невястата гола пустиня –
ни стрък зелен, ни дъх на човек.
Пясъчен вятър, длани изстинали...
„Какво дириш тук жено – смърт или лек?”
Сякаш над облак изгря месечина.
„С боси нозе ако трябва ще мина
през твойта безплодна пясъчна гръд –
моят жених е нейде отвъд!...”
Сънува невястата морската шир –
край и начало, пространство и век.
Танцува лудешки вятър сатир.
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”
Сякаш песен запяха рапсоди:
„С боси нозе по водата ще ходя,
но пак ще открия верния път!
Моят жених е нейде отвъд!...”
Сънува невястата скали непристъпни,
кънти из простора птичият вик.
Орловият вятър в косите и пъпли.
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”
Сякаш сърна се спира на пътя...
„С боси нозе ще превзема върха ти,
с дланите голи – гранитния рид!
Моят жених е нейде отвъд!...”
Сънува невястата град многолюден.
Очите и спират във всеки човек.
Свирят латерни, целуват се Юди...
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”
Сякаш птица долитна със крясък...
„С боси нозе ще потропам на прага ти,
не ми отговаряй със стиснат юмрук!
Моят жених е някъде тук!...”
Сънува невястата, а в двора отвън
бял кон изцвили. Портите ранни
някой събуди със сребърен звън.
Жената отвори с очакващи длани.
„Жаден съм. Дай ми да пия вода.”
И пи от ръцете и – две раковини.
Отвънка прииждаше свята зора.
„Защо си ме търсила, жено, преди да ме има?...”
|
||||
6. |
||||
|
Любовта си отива от сърцата ни пусти –
мълчешком се измъква, запретнала фусти.
Не смее дори да пророни и дума.
Май от нас се страхува. Като от чума.
Тя живееше с нас, май че беше щастлива
и деляхме поравно наема за квартира.
Бяхме силни, бяхме млади, бяхме толкоз различни.
Помниш, надявам се как се обичахме.
Недозрели, но в презряла протяжност увлечени
ще останем все тук, но ще бъдем далече.
Някой ден ще замлъкне и влакчето в детската стая.
Душите ни няма да има с кого да играят.
Знам, ще трепнат на времето сивите къдри.
Някой ден, и забравила всичко, любовта ще се върне
(както лани се върна котаракът напъден!)
Любовта ще се върне. Ние тук ли ще бъдем?

|
||||
7. |
Болка | Pain
04:11
|
|||
|
Болка! Болка...
Капе като кръв, пари като рана.
Остра като сърп, тежка като камък.
Реже със очи, дави във надежди.
С думи ме гори без да ме поглежда.
Стара дамга е тя - черна като сън
и непонятна като огън.
Блага сълза е тя - бяла като ден
и необятна като поглед!
Капе като кръв, пари като рана.
Остра като сърп, тежка като камък.
Реже със очи, дави във надежди.
С думи ме гори без да ме поглежда.
Страшна вода е тя - вечна като миг
и непозната като орис.
Млада тъга е тя - кратка като стих
и непризната като корист!
Болка! Болка...

|
||||
8. |
Дъждове | Rains
03:18
|
|||
|
Пролетен дъжд днес заваля над пролетния ден,
светът въздъхна облекчен...
Пролетен дъжд днес заваля от пролетно небе –
разбуди времето заспало в мен.
Но летният дъжд след туй връхлетя,
дойде изведнъж и всичко заля - светът онемя...
А летният дъжд дълго валя!
...Но летният дъжд неочаквано спря,
отлетя изведнъж и остави дъга – светът засия!
Бляскав и чист в синьо изгря!
Есенен дъжд днес заваля над есенния ден,
светът въздъхна уморен...
Есенен дъжд днес заваля през есенни листа,
измокри времето стаено в теб.
Но зимният дъжд след туй заваля,
превърна се в сняг, навред полетя - светът онемя...
А първият сняг дълго валя...
Но първият сняг неочаквано спря,
отлетя изведнъж, а светът засия! Светът засия!
Бляскав и чист в бяло заспа...

|
||||
9. |
Сиврикая | Sivrikaya
05:08
|
|||
|
Седя и те обичам.
Животът ходи в ниското - навярно битки води,
щом кървав се прибира.
Навярно побеждава, щом винаги се връща
с трофеи безутешни - незнайно откъде.
Подрежда ги наоколо: студени тъмни билки,
крилца на водни кончета, зелени стъкълца.
Прозява се и ляга околовръст -
навярно в съня си да ме топли, но колко топлинка е?
Седя и те обичам.
Смъртта е по-високо -
говори ми за всичките, с които е била.
Какво са й разказали, какво не са посмели,
с какво ги е дарила, преди да ги спаси.
А после млъква - чака ме и аз да й разкажа
кога съм я сънувал и сън ли е било.
Протяга се, прозява се и ляга на високото -
на поглед от живота, все по на миг от мен.
Навярно ме обичат.
А аз обичам теб.
Но как да те разкажа - не те познават те!
Не те откриват никъде в студените регистри,
с които управляват съдбата ми на връх.
Съдбата ми на камък. Съдбата ми на връх.
С какво ли друго мога да се открия сам?
Да се изгубя - също. Седя и те обичам.
Седя и те обичам, доколкото ме има, и хълм и планина
Седя и те обичам.

|
||||
10. |
||||
|
Животът е виенско колело –
издигане, пропадане, издигане...
И случва се било и небило,
възторзи и неволи се застигат.
Животът е виенско колело –
пропадане – издигане – пропадане...
Разпъва ни между добро и зло,
между страданието и насладата.
Така се завъртя светът край мен –
от този карнавал ми прилошава,
до вчера очарован, възвисен,
а днес сломен, излишен и забравен.
Виенско колело – затворен кръг –
безкрайността, която се повтаря –
любов, раздяла, път, живот и смърт,
извечност, миг... снежинка, водна пара...
Виенско колело – лъжовен свят –
когато имаш всичко, си нещастен,
когато нямаш нищо, си богат
със сетива, пияни от прекрасното.
Виенска мелница, стоманен валс –
завъртат ни сезоните, годините...
Живял ли си или не си живял,
кое е бъдеще, кое е минало?
Животът е виенско колело –
пропадане – издигане – пропадане...
И случва се между добро и зло,
между страданието и насладата.

|
||||
11. |
Феникс | Phoenix
04:38
|
|||
|
Във мрак и черна самота
потъвах бавно към Смъртта...
Животът свършваше, изтичаше в пръстта
без следа, без следа, без следа, без следа,
догарях сам!
Дълбоко в птичата душа
забравен тлееше едва
полуизгаснал въглен. Единствена искра...
Като свещ запламтя,
като ден засия...
Излитай, Феникс! Възкръснал днес от пепелта
на миналите си огньове!
Излитай, Феникс!
Размахвай бляскави крила
и се прераждай пак свободен!
Сред мрак и черна самота
попивах сила от пръстта...
Животът стисна зъби, победи Смъртта
и като свещ запламтя,
като ден засия,
възкръснал сам!
Дълбоко в птичата душа
небесен огън се разля
и затуптя сърцето – божия звезда...
Запламтя, заблестя,
засия и изгря...
Излитам, Феникс! Възкръснал днес
от пепелта на миналите си огньове!
Излитам, Феникс!
Размахвам бляскави крила
и се прераждам пак свободен!

|
||||
12. |
||||
|
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза жадуван, дочакан
и ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
а сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
завърни се от някъде, излъжи ме – навеки!
Една ябълка матова донеси от далеко
и сърцето на лятото няма да спре.

|
||||
Tochka BG | Точка БГ София, Bulgaria
Точка БГ са: Зорница Попова (вокал), Тодор Янкулов (китара, вокал), Красимир Първанов (китара, вокал), Пламен Сивов (китара, вокал).
Tochka BG | Точка БГ recommends:
Ниско летиш | Flying Low
by Пламен Сивов, Калин Сивов
Plamen Sivov, Kalin Sivov - latest concept album "Flying Low"
go to albumIf you like Ботев булевард | Botev Boulevard, you may also like:
A Place Like Home
by Mr. Alec Bowman_Clarke
The new EP from Scottish songwriter Alec Bowman_Clarke goes deep, setting vulnerable lyrics to gentle melodies & stripped-back arrangements.
go to album
I Used To Be Sad & Then I Forgot
by Mr. Alec Bowman_Clarke
Alec Bowman perfectly captures the dark soil under the pastoral world of British folk with this collection of melancholy originals.
go to album
The newest release by the classical artist uses harp, guitar, and field recordings to set the tone of the album.
go to album
featured on Bandcamp Radio Dec 3, 2013
go to album
The Edge of the Land
by Katie Spencer
Spencer's indie folk sophomore album was recorded live in the studio over the course of two days.
go to album
