Get all 19 Tochka BG | Точка БГ releases available on Bandcamp and save 25%.
Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality downloads of Градовете, в които ни няма - инструментали, Фонтан в дъжда - инструментали, Градовете, в които ни няма, Бягство от час по история, Фонтан в дъжда | Fountain in the Rain, Точка БГ - Acoustic live в Бургас, Август - инструментали, Точка БГ & Цветина Панайотова: Acoustic Live, and 11 more.
1. |
Зора | Dawn
04:08
|
|||
|
Стъпил на върха, там на връх света, брат съм на орела.
Пак съм у дома, в кръг от светлина. Въздухът трепери.
Аз съм се родил в Горната земя и съм част от Бога.
С първата роса моята душа на деня се моли.
Зора, ела.
Зората събужда вярата в мен.
Денят се преражда в Новия ден.
Орлово гнездо тук съм построил, да броя звездите.
Тук, на този връх, кръстен съм от Дух. Дух на изгрев огнен.
Аз съм се родил в Горната земя и съм син на Бога.
С белите скали, с лудите треви на деня се моля.
Зора, ела.
Зората събужда вярата в мен.
Денят се преражда в Новия ден.
***
Standing on the mountain peak, on the top of the world, I am brother of the eagle
I am home again, in a cirle of light, the air is trembling.
I am born in the Upper Earth, I am one with God
My soul is praying with the first dew.
Come, Dawn.
The dawn is waking the faith in me,
The day is reborn with the new day.
I've built an eagle's nest here - to count the stars
I've been baptized here on this peak by a Spirit. A Spirit of a burning sunrise.
I am born in the Upper Earth, I am God's child
I am praying to the day with the white rocks and with the mad grass
Come, Dawn.
The dawn is waking the faith in me,
The day is reborn with the new day.
|
||||
2. |
Молитва | Prayer
03:14
|
|||
|
Не искам да премествам планини,
но Господи, за вяра ти се моля,
която тихо в мене да ръми,
да напоява ум, сърце и воля.
Че слаба е ръката ми, която
пред образа Ти вечер ме прекръства.
На малки хора като мен им стига
пред огледалото спокойно да се бръснат
Да бъде нежен пламъкът Ти. Бавно
животa ми до бяло да очиства,
да влезе слънцето във Твойта стая
и като книга Ти да ме разлистиш.
И дай ми, Боже, винаги да помня
на самотата старата измама;
когато лампата гася, да зная,
че в тъмното със Теб сме двама.
И чудно ми е… Мисля си за края.
Дали и в ада ще ме топли тази мисъл:
че чувал съм камбаните на рая,
че Господ някога ме е обичал?…
Ще дойде ден и час, и Твоят огън
в средата клечицата тънка ще прекъсне.
Ще се търкулна като въгленче тогава
и кротко ще опаря Твойте пръсти.
***
I do not want to move mountains,
but God, I am praying for a faith,
which could flow silently inside of me
and which could water my mind, my heart and my will.
For the hand which makes every evening
the sign of the cross is weak
For little people like me it is enough
to shave calmly before the mirror.
I ask for a gentle flame from You -
so that it purifies my life as snow.
I ask for a sun - to enter Your room
and that You read through me like a book
And grant this oh, Lord: that I always remember
the old lie of loneliness.
When I turn off the lights, to have in mind
that I am with You in the darkness.
And I wonder. And I think about the end.
Will I be warmed in hell by this thought:
That I have heard the bells of Heaven,
that God once has loved me?
There will be a day and an hour and your fire
will break the thin tree twig in two.
I will roll down like a little piece of ash then
and I will humbly burn Your fingers.
|
||||
3. |
||||
|
Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен
и човекът, който върви по вода, на брега му се спира
и го обича невидимо.
Тук земята омеква в утъпкани улици,
там, където вятър люлееше нивите,
а човекът, който върви по вода, замислен брои
колко смърт им остава на живите.
Той е целият в прах от пътеките кръстни,
той обича открити очи и открити пространства.
Всички нощни момичета и шосета околовръстни
го познават по слух и усещат солените рани.
И това е солта на земята -
и вечеря, където сме тихо поканени -
вино и хляб, за да можем до утре да спорим.
Човекът, който върви по вода, слиза сам на брега
в този край на света
и закрачва след свойте изгубени кораби.
Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен.
Но човекът, който върви по вода, във ръце го държи
и прощава – сега и завинаги.
|
||||
4. |
Монах | Monk
06:35
|
|||
|
По стръмните пътеки на душата
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.
Минавах мимолетен през годините
със скорост, превишена от безсилие.
Върхът бе друга дума за падение,
на дъното – орлова перушина.
Душа да прикадя – не ми понесе,
тамянът във дробовете ме давеше.
Кипя вината ми в камбани безутешни,
молитвата изтече от ръкавите,
политна, но така и не прехвърли
прозорчето, опушено от панихиди.
Залута се в олтара, стресна гълъба,
опари се в свещите и притихна.
И нямах дом, и нямах домочадие,
и сам изпощих своите съмнения,
и вярвах до последно, че за мъдрия
домът е тихо корабокрушение.
Сега се смея, бавно проумявам
шегата с възрастта и времената -
когато Бог избелва ни до сняг,
избелването почва от косата.
Пред мен покайно отшумявят дните,
зад мен посоките преливат в бяла точка -
и весело забравям всички рани
от падането по очи и слепоочия.
Да паднеш, за да бъдеш после вдигнат -
това е милост, като се замислиш…
По стръмните пътеки на душата
препъването е умение спасително.
***
Но лятото изтупва свойта шапка,
с тояга тъничка по пътя си почуква.
Ще тръгна рано – да преваря изгрева,
до стръмната дъга ще се долутам,
ще викна: Идвам, Господи, срещни ме
под хълма с мълчаливите дървета,
където бързам да нахраня Твойте птици
с молитвата, от Тебе неприета.
И щом от мен мълчание си искал,
не слагай вече въглени в устата ми.
За мен да бъде тишината, а с молитвата
зарадвай славея, притихнал сред мъглата.
|
||||
5. |
||||
|
Последният пророк се взираше от хълма
с най-хубавия изглед към Апокалипсиса.
Бе паднала завесата след праведните хорове
и бяха отзвучали всички грешни писъци.
Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите
и сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита.
Пустееше светът. Блестеше светъл прах по ъглите.
Далече в ниското димеше дяволът и цялата му свита.
Пророкът душеше пространството – нелеп изобличител,
но в ноздрите му биеше горчива, вездесъща пепел.
Не бе останало какво да се осъжда и предрича -
защото краят бе дошъл на всеки грях. Дори на всяка добродетел.
В очите мътна пот изби – неопростена стара влага -
последната сълза в света бе съдено да бъде ледена.
Последният пророк я сдъвка вместо прошка блага,
намръщи се в лицето на Христа и тръгна към геената.
|
||||
6. |
Вярвам | I Believe
03:49
|
|||
|
Вярвам във Тебе и в посоката вярвам,
във очите Ти виждам, със сърцето си зная,
във сърцето си чувствам отворена рана,
тази мисъл в душата ще напали жарава.
Трябва ли, искам ли, зная ли, мога ли?
Мило и тъжно е, страшно е, болно е.
Болно е, страшно е, мило е, грешно е.
Мога ли, зная ли, искам ли, трябва ли?
Вярвам в Теб.
Вярвам в пътя и в мечтите си вярвам,
във очите Ти виждам, със душата си зная,
със душата си чувствам, че ще бъдем с Теб двама,
че ще стана жарава, за да мина през клада.
Трябва ли, искам ли, зная ли, мога ли?
Мило и тъжно е, страшно е, болно е.
Болно е, страшно е, мило е, грешно е.
Мога ли, зная ли, искам ли, трябва ли?
Вярвам в Теб.
|
||||
7. |
Мариам | Mariam
03:40
|
|||
|
Мариам, сънуваш ангели, сънуваш дарове,
сънуваш падащи звезди.
Дете в ръцете ти
очите – кладенци, очите – облаци
така било е винаги, нали?
Детето те познава, както язовир познава дигата,
както слънцето познава климата -
така ще бъде винаги, нали?
Заплиташ мрежи от мълчания
да уловиш света,
живота да изтеглиш от дълбокото.
Сънуваш камъни, сънуваш рани,
сънуваш кръстове, нали?
Далеч е Назарет от океана.
Притихвам в пясъка,
ще чакам някога да ме родиш.
|
||||
8. |
Велмож | The Noble One
05:04
|
|||
|
Кой иска да опита?
Кой може да прости?
Кой търси да намери?
Кой знае да лети?
Кой си спомня своята детска мечта?
Кой познава силата на радостта?
Който вярва в тайната на любовта -
той е песента.
Той винаги опитва.
Той може да прости.
Той търси да намери.
Той знае да лети.
Той си спомня своята детска мечта.
Той познава силата на радостта.
Той ще вярва в тайната на любовта.
Той е песента.
Слезе от хълма и тръгна, облечен във вяра.
Стана основа на храма, вгради се от камък.
Даде живот на душите да бъдат свободни.
Той е и вино, и хляб – любовта, която сгрява.
Колко ръце е държал във ръцете си, колко!
Колко сърца е събрал във сърцето си, колко!
Колко деца е отгледал в мечтите ни, колко!
Колко любов е посял във душите ни, колко!
Слезе от хълма и тръгна, облечен във вяра.
Стана основа на храма, вгради се от камък.
Даде живот на душите да бъдат свободни.
Той е и вино, и хляб – любовта, която сгрява.
Кой иска да опита?
Кой може да прости?
Кой търси да намери?
Кой знае да лети?
Кой си спомня своята детска мечта?
Кой познава силата на радостта?
Който вярва в тайната на любовта? Кой е песента?
|
||||
9. |
Предверие | Entrance
04:34
|
|||
|
Планината е синя, сякаш детско моливче.
Накъдето погледнеш – безветрие; тихо е.
Само ясни прозрения, само малки чудатости.
Заговориш, или замълчиш – все е стихове.
Но сега аз вървя към високо подножие,
че върхът е далече, пътя трябва да уча.
Днес ще спра уморен – там, където възторжено
вечер срещат стопаните свои бездомните кучета.
Тук е пъстро населено, ала хората знаят реда си -
те седят мълчаливи като пролетни кълнове
Милиони са стаите в малката праведна къщица;
Милиони са стаите – и пак не изглежда препълнено.
Тихо люшкат се гостите в своите плетени столове.
Чакат топлия залез, към безкрая се взират.
Паметта си насилват – всяка болка е станала ялова
-
колебливо разнищват на ума съпротивата.
А стопанинът има белези стари по дланите,
той се смее дълбоко и право в очите ни гледа.
И досещам се весело – той ни познава отдавна:
преди всяко зачатие и преди да сме още родени.
В ароматната пръст няма кости, ни бурени.
Там под старата круша убитият мирно беседва с палачите.
Няма нищо за правене, няма нищо за губене -
и секирата кротко в тревата ръждясва.
Над високия връх опашка превило е слънцето -
тъй учтиво и предано гледа към нас – и не мига.
И докосваме лесно пейзажа, и забравяме времето -
старото време, когато все нещо не стигаше…
Искам нови нозе – да нагазя фонтани разплакани,
да се втурна към утрото, паметта си докрай да изтрия,
да приседна до чистия извор в пожара на лятото…
Искам сребърен съд, за да мога навеки да пия.
|
||||
10. |
||||
|
Нозете Ти са чисти, Господи,
напразно с топли сълзи ги обливам,
но този женски плач недей съди,
през него виждам как ще те убият.
Привиждат ми се вопъл и камшик,
венец от тръни, плащове войнишки
и Твойте кървави уста, Христе –
прехапани, за да не кажат нищо.
Гневът ще люшне вечната тълпа,
ще те събори яростният вятър
и смеейки се, ще те повлекат
към тъй желаното от Тебе място.
Ще те издигнат – за позор.
Мария там под кръста ще залита,
ще търси Твоя поглед, ала Ти
ще си обърнал взор към висините.
…И пак изпъкват грубо над света
и градове, и грехове човешки,
над нас едни и същи светила
търкалят свойте вечни въртележки.
Минават много зими и лета.
Потапям длан в обърнатото време.
От Теб узнах какво е любовта
и леко е простеното ми бреме.
Сега ридая. Глухо трополят
сълзите ми и нашите минути.
Нозете ти готови са за път.
Прието – Словото и думите ти – чути.
И може би ме чакат светли дни.
Но днес Любимият от мен си тръгва.
Ще гледам дълго прашните следи
и сянка хоризонта ще поръбва.
|
||||
11. |
||||
|
Ако повярваш тази нощ във Мен,
нощта ще заскимти навън пред прага,
че всяка тъмнина от Мене бяга
и всеки плач притихва утешен.
На вярата гочивия пелин
от чашата Ми бавно ще отпиеш
и страховете ти до бяло ще умия.
Ще бъде вечер, после утро – ден един.
Ще пиеш до насита в този ден,
на истината от водата жива.
И тиха светлина ще се разлива,
ако повярваш тази нощ във Мен.
Аз ще забравя твойте изневери,
ръка ще ти подам, ще те изправя
и твойте рани Мои ще направя -
че бе изгубен Моят син – и се намери.
***
Но ти не падай още на колене -
не вярва дълго, който вярва бързо -
че хората обичат да се лъжат,
ала лъжата няма пристан в Мене.
***
Ако повярваш тази нощ във Мен,
животът ти на две ще се пречупи,
като бездомник ти ще се залуташ,
към приказна родина устремен.
И неведнъж по пътя си трънлив
ще плачеш сам над яловата нива,
че вярата със сълзи се полива
и трудният й плод ще е горчив.
Ще вие адът, в тебе вкоренен
и до смъртта си ще жадуваш рая.
И само смърт не ще ти обещая -
ако повярваш тази нощ във Мен.
|
||||
12. |
Покаяние | Repentance
03:57
|
|||
|
Продаваме мечтите си, купуваме илюзии,
мечтаем за дипломи по бързо живеене.
Убиваме живота си, съзнателно се лъжем,
рушим всички мостове за нашето спасение.
Къде отиваме? Къде сме тръгнали?
Защо забравихме въпросите?
Защо сме спрели да се молим, Господи?
Нали сме Твоя образ и подобие?
Забравихме да търсим, забързани към славата.
Написахме си книги за самоуважение.
Престанахме да вярваме във Тебе, Господи.
И носим разпятието като украшение.
|
||||
Tochka BG | Точка БГ София, Bulgaria
Точка БГ са: Зорница Попова (вокал), Тодор Янкулов (китара, вокал), Красимир Първанов (китара, вокал), Пламен Сивов (китара, вокал).
Tochka BG | Точка БГ recommends:
Ниско летиш | Flying Low
by Пламен Сивов, Калин Сивов
Plamen Sivov, Kalin Sivov - latest concept album "Flying Low"
go to albumIf you like Tochka BG | Точка БГ, you may also like:
A Place Like Home
by Mr. Alec Bowman_Clarke
The new EP from Scottish songwriter Alec Bowman_Clarke goes deep, setting vulnerable lyrics to gentle melodies & stripped-back arrangements.
go to album
I Used To Be Sad & Then I Forgot
by Mr. Alec Bowman_Clarke
Alec Bowman perfectly captures the dark soil under the pastoral world of British folk with this collection of melancholy originals.
go to album
The newest release by the classical artist uses harp, guitar, and field recordings to set the tone of the album.
go to album
featured on Bandcamp Radio Dec 3, 2013
go to album
The Edge of the Land
by Katie Spencer
Spencer's indie folk sophomore album was recorded live in the studio over the course of two days.
go to album
