Фонтан в дъжда | Fountain in the Rain

by Tochka BG | Точка БГ

/
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.

credits

released December 6, 2018

Точка БГ са:

Пламен Сивов (китара, вокал)
Красимир Първанов (китара, вокал)
Тодор Янкулов (вокал)
Зорница Попова (вокал)

С участието на:

Борис Таслев (контрабас)
Венко Поромански (ударни инструменти)
Цветина Панайотова (цигулка)
Иво Александров (виолончело)
Михаил Йосифов (тромпет)
Любо Цанев (пиано)

Записът е осъществен в Zero Project Studio.
Смесване и мастериране: Владимир Бочев

license

all rights reserved

tags

about

Tochka BG | Точка БГ София, Bulgaria

Точка БГ са: Зорница Попова (вокал), Тодор Янкулов (китара, вокал), Красимир Първанов (китара, вокал), Пламен Сивов (китара, вокал).

contact / help

Contact Tochka BG | Точка БГ

Streaming and
Download help

Redeem code

Track Name: Фонтан в дъжда | Fountain in the Rain
Сини струи, мокри въженца
над земята размята дъждът.
На града във бетонните менци
се излива чиста вода.

И площадът за миг опустява ‒
от дъжда бягството не е срам.
И остават дъждът и фонтанът,
който винаги бил си е там.

Но фонтан във дъжда е излишен,
но фонтан във дъжда е нелеп ‒
пилеем водата без смисъл…
Ало, чува ли нашият кмет?

А фонтанът в дъжда е безсрамен,
а фонтанът в дъжда е скандал…
Щом със теб от вода сме направени,
не е страшна и градската кал.

Виж, небето се дави в дъжда,
уловено във мрежи от мълнии.
Уж случаен е малкият град,
а хотелите ‒ пълни.

Ти си някъде там и навярно сега
зъзнеш в шала си на някоя спирка.
Ние с тебе сме само две капки вода,
които към себе си бавно се стичат.

Преваля. И е толкова просто.
И във локвите тичат деца.
Пак ще топлим свойте старички кости
на лъчите на млада звезда.

И площадът за миг оживява,
няма спомени, няма вина.
И ти казвам: фонтанът е само начало,
а животът ни ‒ само игра.
Track Name: 4:30 сутринта | 4:30 in the Morning
Във четири и половина сутринта
тя се събужда сгушена до мене,
а после става тихо, докосва ме с ръка,
прозореца отваря и ме гледа.

Във четири и половина сутринта
тя взира се във изгрева далечен,
ала не знае, че това е просто смърт,
усмихната под маската на вечност.

Тя плува сред морето от лица
и търси верен брод, за да не падне.
Добре дошли във нейната страна
и на живота в късното ѝ пладне.

Във кой ли детски сън съм я сънувал
и тайното ѝ име съм шептял?
Гадаел съм неистово чертите
на лицето нежно под воала бял.

Ще бъде ден и веселото пладне
над къщата ѝ пак ще затрепти.
Тя все така усмихва се през пръсти
и вярата ѝ като ледник се топи.

Във четири и половина сутринта
копнежът надвил е неясната мисъл,
но някой ще дойде безспорно, нали:
в утробата семе да плисне, в душата ѝ ‒ смисъл.

Не потрепва ли пламък в очите сега
и потта на света ли във нея избива?
Само слънцето кръгло ще узнае това,
от което се смее, от което умира.

И е толкова рано… И чуваме как
отдалеч уморено се прозяват поетите,
но със нея, със нея говорят сега
сетивата на тази планета.

А утринният дъжд измива
до бяло сънищата на града
и всеки паднал ангел ще се вдигне
във четири и половина сутринта.
Track Name: Хармония | Harmony
Горчи кафето, въздухът е сладък,
телата ни намират обща линия –
в хармонията има безпорядък,
а някой лудостта ни пак проклина.

Съседите притихват любопитни,
през зидовете искат да усетят
душите отмалели как ще литнат
и как ще тръпнат сплетени нозете.

Умората ни прави философи –
как мъдри сме когато сме се любили.
навън градът реве от катастрофи
и жертвите тежат в подземни клубове.

Невероятна привечер за двама ни –
сами и оцелели под завивките.
целуваме усмивките си пламнали
под сводове опушени и сивкави…

Горчи кафето, въздухът е сладък,
телата ни намират обща линия –
в хармонията има безпорядък,
А някой лудостта ни пак проклина…
Track Name: Спомени | Memories
Минава си времето, отива си в нищото и сякаш не е било.
Превръща се в спомен, остава във вечното и вярваш, че е било.
Самотен се чувстваш и търсиш промяната, мечтаеш за онази любов –
ако я срещнеш, забравяш за болката и вярваш, че е било.

Надежди отглеждаш, илюзии храниш, залъгваш се, че е било.
Така или иначе си тръгнал към вечното – там знаят какво е било.
Живееш забързано, дишаш забързано, препускаш към смъртта.
Поредният спомен, оставащ във вечното – мъничка Божа искра.

Когато си тръгнеш и зарежеш живота си, сякаш сън е било.
Прекрачваш през прага на чувствата, мислите, разбираш какво е било.
Но вече късно да решаваш проблемите – било, каквото било.
Оставаш с надежда, че на живите в спомена прекрасно е всичко било.

Спомени – само те ще останат след нас.
Любовта ни – само тя ще възкръсне след нас.
Може би ще оставим частица от нас.
Има ни, ако някой си спомня за нас.
Track Name: Зима | Winter
Колко хубава бяла зима.
Снежинки кръжат в пируети.
Пътека от комина димна
се устремява към небето.

Нагоре, надолу, наляво…
Ветровете играят лудо.
От стаята топла е драго
да гледаш това зимно чудо.

И във теб замръзнали мисли
се топлят до печката стара,
като котка вяра те милва
на зимата виждаш ти чара.
Track Name: Тече вода | Water Flowing
Тече вода под златна ябълка.
Хайде, изтичай се, тихи бели Дунаве!

Ябълката – с пушки украсена.
Хайде, ах, че гръмна най-добрата пушка,
та удари най-добрия юнак!

Юнак викна, та гората екна:
– Хайде, дето падна, там ме заровете.
Хайде, на глава ми байрак забодете;

на байрака конче ми вържете.
Хайде, кон да рие, мене да зарие,
Хайде, кон да цвили, мене да оплаче.
Track Name: Момчето с уморените крила | The Boy With the Tired Wings
Момчето с уморените крила
не търси в огледалото приятел.
Измяната е строго вероятна.
Вината има много имена.

Момчето с уморените крила –
познаваш ли го, сине серафимов?
Къде остана общото ви минало –
забрави ли, или не проумя

добрите билки, крехките стени,
напуканите от мълчане устни?..
Той птицата от клетката ще пусне,
но себе си дали ще възкреси?

Ще литне птицата над падналия град
през сънища на хора прокървили
и, осъзнала своето безкрилие,
душа ще стане – проста като хляб.

Момчето с уморените крила
на никого не дава паметта си.
Краката на надеждата са къси –
където стъпи, вече е била;

пламти фитилът в нейната ръка,
валят отломките на новото начало.
Въздига се от всяко огледало
момчето с уморените крила.
Track Name: Жената, която се връща | The Woman Who is Coming Back
В уморени алеи градът се загръща,
в някой месец на лятото, ляга накръст.
Той я чака на прага, той е просто градът,
дето дълго облизваше пръстите
на жената, която се връща.

Траектория вечна, самота вездесъща –
като в някой отдавна поруган манастир.
Притъмнява – и в пустите улици
черни котки застават в шпалир
пред жената, която се връща.

Тихо стича се тя към дома си, насъщния;
към ръцете на някой любим непознат,
който някога каза: “Не беше ни писано…”
Не жалете за думите. Те не кървят,
а жената, която се връща.

Идва дъжд и следите й в кал се превръщат,
ала тя се усмихва – и съвсем не личи
как люти на очите този яростен грим…
Няма прошка в добрите очи
на жената, която се връща.
Track Name: Зимен дъжд | Winter Rain
Как би се спуснал този зимен дъжд
по грапавата буза на пейзажа…
Той чака само нашето “ела!”,
а просто няма кой да му го каже.

Отдолу в ноемврийската мъгла
мълчат багрянородните дървета,
отричат се от лято и листа
и хлопат с голи клони по небето.

Така отречени, горчим сега
на себе си, на старите си къщи.
И пак вали, но не и онзи дъжд –
роден, несътворен, единосъщен.
Track Name: Великден | Easter
Сякаш мама дойде и покани
моя спомен на днешния празник.
Бият чисти златисти камбани,
всяка своята притча разказва…

Непознати усмивки ме срещат.
Светлината по свещите стъпва…
Бяхме слаби, самотни и грешни,
но намерихме заедно пътя.

Грее слънцето ‒ златна икона,
и иконата в храма е слънце…
От душата сълза се отронва ‒
да порасне в синапено зрънце…

И ми става спокойно и леко ‒
не защото стоя пред олтара,
а защото във мене детето
кротко с Божия син разговаря.
Track Name: Плувай | Swim on
Спуснат от небето знак
плува през море от мрак.
Вятър в лекото платно,
мисъл като дим в сено.

Плува през живота сал.
Сън дълбок е този свят заспал.
Плува сред мъглата ‒ бял,
търси пристан оцелял.

Кръстът като кръстопът ‒
наша кръв и наша плът,
плува в светлина облян,
плува през вина и срам.

Този жребий си е наш.
Кръст е знакът и не е мираж.
Плувай, не губи кураж,
вярвай в своя екипаж.
Track Name: Вечерно | Nocturne
Тя идва винаги сама
във дни безоблачни и леки.
Налива в каната вода,
чертае името си по небето.

Изпира старите вини
и дълго глади мъжки ризи.
Вещаят тихо време новините,
щом тихи времена със нея слизат.

Ще бъде винаги така ‒
прокапва вечер в кротките дворове.
Онази само нейна тишина
очаква да я заговориш.

Намират я последните лъчи
и сенките на здрача я целуват.
Следа от острие, пейзаж с молив ‒
една жена живота ти рисува.

Направиха ти знак да замълчиш,
че явно твърде дълго си говорил.
Ще плаче тя през твоите очи,
ще диша тя през твоите дробове.

Изгуби се във нейната следа
и мъдро не опази тази тайна.
Изгуби се, но истина ти казвам:
ще бъде винаги така.

Tochka BG | Точка БГ recommends:

If you like Tochka BG | Точка БГ, you may also like: