Нови градски песни | New Urban Songs

by Tochka BG | Точка БГ

/
1.
2.
3.
03:52
4.
5.
6.
7.
8.
04:12
9.
10.
11.
12.

credits

released May 11, 2011

tags

license

all rights reserved

about

Tochka BG | Точка БГ София, Bulgaria

Точка БГ са: Зорница Попова (вокал), Тодор Янкулов (китара, вокал), Красимир Първанов (китара, вокал), Пламен Сивов (китара, вокал).

shows

contact / help

Contact Tochka BG | Точка БГ

Streaming and
Download help

Redeem code

Track Name: Уличният музикант
Много неочакван, съвсем обикновен
града ви ще споходи някой зимен ден.
Съвсем незабелязан, съвсем не младолик
тихо ще приседне, шапка ще свали.

После ще засвири с мръзнещи ръце,
мелодията ще сгрее нечие сърце.
Някой ще му пусне в шапката пари,
друг ще го подмине без да си плати –
той ще му прости…

Ще спре да си почине, стените ще мълчат,
ще се разсънва бавно чуждият площад.
Струните набързо с ръка ще провери.
дъх ще си поеме, миг ще помълчи…

Той вече ви разплака и развесели,
спомен позабравен даже съживи.
Вашите стотинки той ще прибере,
после ще отиде в близкото кафе

И пак ще ви засвири с премръзнали ръце,
а песента ще стопли нечие сърце.
И пак ще ви изпее своите мечти –
малко остарели, но без капка грим.

Много неочакван, съвсем обикновен
града ви ще напусне някой зимен ден…
Track Name: Безименна
Започва денят – последният заедно с теб.
Докосвам с ръка косите ти с цвят на кафе.
Още спиш и ухаеш на малко дете,
още спиш, сгушена тихо до мен.


А аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам -
щом се събуждаш си толкова хубава, моя любов!
И аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам –
щом се усмихнеш си толкова хубава, моя любов!


Догаря свещта на последната вечер със теб…
Накъде любовта ще си тръгне от тук, накъде?
Всяка нощ в твоя сън ще се връщам от много далеч…
Всяка нощ в моя сън ще идваш ти…


А аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам –
щом заспиваш си толкова хубава, моя любов!
И аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам –
щом се усмихнеш ще дойда в съня ти, моя любов.


А аз не откъсвам поглед от теб,
не смея даже да дишам…
Щом заспиваш си толкова хубава,
моя любов!
Track Name: Есен
Обзети от есен, дърветата плачат

и в жеста покаен на падащи листи

изповядват своето лятно неистовство,

свойта слънчева недостатъчност.



Навярно дълго ще боли така,

че заледените капчуци

ще тропат по студените стъкла

на пролетта, за да ги пусне.



Ще забравиш ли някога топлия глас,

дето с меки пастели в душите ни гали?

Влез под мойто палто, ще си мислим така:

Тези есенни дни са прозорци на кораб,

който тихо изчезва в красивия залез.



Всяка следваща есен те преследва през парка,

все по-близо ходилата й тупкат по шумата -

ти си само в едно тънко палто

да те пази от нейните думи.



Ще забравиш ли някога топлия глас,

дето с меки пастели в душите ни гали?

Влез под мойто палто, ще си мислим така:

Тези есенни дни са прозорци на кораб,

който тихо изчезва в красивия залез.
Track Name: Колелото
Искам да си спомня или искам да забравя?
Искам да побързам или искам да се бавя?
Ден след ден опитвам да открия колелото,
но в главата ми отеква само "ото, ото".

Трябва да спечеля или трябва да загубя?
Трябва да сънувам или да се пробудя?
Цял живот се мъча да подкарам колелото,
но главата ми е пълна само с "ото, ото".

Живот, защо си ми, живот?
Мечта, дали си жена?
Любов, какво ли си, любов?
Съдба, нали си игра?

Трябва да си спомня и не искам да забравям.
Искам да побързам и не трябва да се бавя.
Ден след ден се уча как да карам колелото
и в главата ми пулсира само "ото, ото".

Трябва да спечеля и не вярвам да загубя.
Искам да будувам, за да спра да се сънувам.
Цял живот ще мъча да подкарам колелото,
пък дори и да започвам вечно с "ото, ото".

Живот, защо си ми, живот?
Мечта, дали си жена?
Любов, какво ли си, любов?
Съдба, нали си игра?
Track Name: Молитва
Не искам да премествам планини,
но Господи, за вяра ти се моля,
която тихо в мене да ръми,
да напоява ум, сърце и воля.

Че слаба е ръката ми, която
пред образа ти вечер ме прекръства.
На малки хора като мен им стига
пред огледалото спокойно да се бръснат.

Да бъде нежен пламъкът Ти. Бавно
живота ми до бяло да очиства,
да влезе слънцето във твойта стая
и като книга Ти да ме разлистиш.

И дай ми, Боже винаги да помня
на самотата старата измама;
когато лампата гася, да зная,
че в тъмното със Теб сме двама.

И чудно ми е… Мисля си за края.
Дали и в ада ще ме топли тази мисъл,
че чувал съм камбаните на рая,
че Господ някога ме е обичал?...

Ще дойде ден и час, и Твоят огън през средата
клечицата тънка ще прекъсне.
Ще се търкулна като въгленче тогава
и кротко ще опаря Твойте пръсти.
Track Name: Човекът, който върви по вода
Този край на света има детски очи.

Този край на света е жестоко невинен

и човекът, който върви по вода, на брега му се спира

и го обича невидимо.



Тук земята омеква в утъпкани улици,

там, където вятър люлееше нивите,

а човекът, който върви по вода, замислен брои

колко смърт им остава на живите.



Той е целият в прах от пътеките кръстни,

той обича открити очи и открити пространства.

Всички нощни момичета и шосета околовръстни

го познават по слух и усещат солените рани.



И това е солта на земята -

на трапеза, където сме тихо поканени -

вино и хляб, за да можем до утре да спорим.

Човекът, който върви по вода, слиза сам на брега

в този край на света

и закрачва след своите кораби.



Този край на света има детски очи.

Този край на света е жестоко невинен.

Но човекът, който върви по вода, във ръце го държи

и прощава – сега и завинаги.
Track Name: Покаяние
Продаваме мечтите си, купуваме илюзии,
мечтаем за дипломи по бързо живеене.
Убиваме живота си, съзнателно се лъжем,
рушим всички мостове за нашето спасение.

Къде отиваме? Къде сме тръгнали?
Защо забравихме въпросите?
Защо сме спрели да се молим, Господи?
Нали сме Твоя образ и подобие?

Забравихме да търсим, забързани към славата.
Написахме си книги за самоуважение.
Престанахме да вярваме във Тебе, Господи.
И носим разпятието като украшение.
Track Name: Салът
Салът опря до брега,

но как ще затъне в безпаметен пясък!

Как ще разплиска солените пръски

на тъгата неясна.



И от дългия път да починат

ще полегнат сред пясъка дънери,

ще разсъхват презморските спомени,

водорасли ще въздишат по дъното.



И над тази зелена носталгия

ще увисне горчивата пара.

За лекуване време ще бъде,

за прощаване час ще удари!



От окото си, синьо-зеленото

песъчинката ще отплискам,

вик назаем ще грабна от чайките

и ще хукна към кея – да дишам.



Време е.



Салът опря до брега.

Няма начин – за наше добро е.

Но се стичат сълзи от очите на рибите

и неистово плачат прибои.



Салът опря до брега,

капки мокрят просторите

и зелени илюзии рукват

в тъмните зеници на прозореца.



Бягай, ангелче! Няма надежда

тук да блесне косата ти златна.

Само жълти капчуци се стичат

и попиват без следа във земята.



От окото си, синьо-зеленото

песъчинката ще отплискам,

вик назаем ще грабна от чайките

и ще хукна към кея – да дишам.
Track Name: Надежда
Тази песен е частица от мен
и макар, че други ще искат да я чуят
от устните ми – тя е само за теб.
За теб, която мълчиш без да ме поглеждаш!
За теб, която чакам само да прошепнеш:

Има надежда! Има надежда!
Само да прошепнеш: „… има надежда…”
Само да прошепнеш: „… има надежда…”
Има надежда! Има надежда за нас!

Тази песен е частица от теб
и макар, че други ще искат да я грабнат
от сърцето ти – тя е само за мен.
И остава да звучи когато ме погледнеш,
когато усетиш, че съм станал частица от теб.

Тогава ти ми прошепваш: Има надежда!
Има надежда! Има надежда!
Ти ми прошепваш: Има надежда!
Има надежда! Има надежда за нас!
Track Name: След сто години
След сто години тази улица ще бъде същата –
саксии, тротоар и седем стари кестена.
От звън трамваен ще се будят сутрин къщите
и птици в клоните ще пеят свойте песни.

Жена щастлива ще се мерне на терасата,
след нея дворът ще ухае на кафе и гладено.
Едно дете ще замижава срещу слънцето
и ще се чуди от какво ли е направено.



Ще се забърза някой към дома да пише стихове.
Небето все по безразлично ще изглежда.
Но с тънки нишки ще държат света невидимо
мироопазващите сили на Надеждата.



Като съборен от дървото ялов жълъд
ще се търкулне нечий кух живот към зимата.
Замислен старец ще нахрани за последно своя гълъб.
Последни ще са времената – както винаги.



И толкоз милост ще залива нежно въздуха,
че вятърът ще я пилее с шепи. И да видиш!
След сто години всичко ще си бъде същото.
А аз ще бъда някой, който беше тук –
и си отиде.
Track Name: Жива вода (на живо)
Искам да замина някъде далече,

искам да се слея с пръстта.

Искам да поникна заедно с тревата.

Искам да съм жива вода.



Искам да замина някъде далече,

искам да се върна у дома.

Искам да съм риба горе в езера.

Искам да съм жива вода.



Искам да замина някъде далече,

искам да съм част от дъжда.

Искам да докосна със ръка дъгата.

Искам да съм жива вода.
Track Name: Трева в морето (на живо)
Ако скалата се влюби в морето.

Ако момичето срещне момчето.

Ако поникне тревата в морето.

Ако дариш със усмивка детето.



Ето, ето, ти вече си скала в полето.

И ето, ето, поникнала трева в морето.



Ако потокът се влее в морето.

Ако Балканът се слее с небето.

Ако не правиш, което е прието.

Ако забравиш за миг битието.

Ето, ето, ти вече си поток в небето.

И ето, ето, с Балкана се вливаш в морето.