We’ve updated our Terms of Use to reflect our new entity name and address. You can review the changes here.
We’ve updated our Terms of Use. You can review the changes here.

А​к​в​а​р​е​л | Watercolor

by Tochka BG | Точка БГ

/
1.
Заспивам, слънчице, приспиваш ме. От теб съм отвлечен в съня си. Пренасяш ми някъде, красиво е. Превръщаш мечтите ми в спомени. Косата ти шума е, краката ни - корени. Ръцете са вплетени, не виждам от клоните.   Отпивам, слънчице, опиваш ме. Какво е сънят без сънуване? Морето е малко, звездите - големи. Целуваш ме. Чувствам се хубава.   Животът ни шума е, мечтите ни - корени. Съдбите са вплетени, не виждам от клоните.
2.
Започва денят – последният заедно с теб. Докосвам с ръка косите ти с цвят на кафе. Още спиш и ухаеш на малко дете, още спиш, сгушена тихо до мен. А аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам. Щом се събуждаш си толкова хубава, моя любов! И аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам. Щом се усмихнеш си толкова хубава, моя любов! Догаря свещта на последната вечер със теб. Накъде любовта ще си тръгне от тук, накъде? Всяка нощ в твоя сън ще се връщам от много далеч, всяка нощ в моя сън ще идваш ти. А аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам. Щом заспиваш, си толкова хубава, моя любов! И аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам. Щом се усмихнеш, ще дойда в съня ти, моя любов.
3.
Дълго ровене в старата къща. Търся нещо изгубено в прашни касети и плочи. Някаква музика, няколко ноти, които тогава, преди толкова много години… Всъщност, търсех случайния запис с твоя смях – двайсет секунди живот.   Искам да мога без теб - да си минало свършено, да си спомням за тебе по празници, да се смея на старите снимки, да забравя очите, аромата на тялото и онази, онази трапчинка…   Искам да мога без теб.   По никое време си спомням чертите ти. Беше стар този филм, бяхме малки и смешни. Ловяхме картини и ваехме спомени и всичко запазих, само твойто лице се стопи.   Искам да мога без теб, но в килера на времето ръцете ни стават тежки и груби и без да усетим убиваме нашето вчера.   Искам, искам да мога без теб - да загубя адреса и номера и така – дълги, дълги години. Да се уча отново да бъда обичан, да не помня извивките, дланите, допира, хищната буря и нас, и нас – отмалелите...   Искам да мога без теб.
4.
Ако заспиш, ще ме видиш - верен и твой до поискване. Галя съня ти и не питам бяхме ли някога близки.   Ако заспя, ще те видя - как достигаш на глътки до понятия праведни: каквото обикнем и каквото оплачем става това, от което сме направени.   Вятърът разпилява пейзажите, напоява пространствата – без памет, без цел. Непокорен и див ни понася нанякъде и се сливат чертите ни в жесток акварел.   Дишаме глухо над бели води и задъхват се ручеи в тъмни подмоли. Остарели възторзи и сухи очи - всяка сутрин се раждаме беззащитни и голи.   Благославям снега, тихия сняг, по който сега прибирам се вкъщи - към въпроси, опънати до утрото чак и любов, изтъняла до скъсване.   Скитай насън в долината на книгите - старата Англия, хълмове брулени… Знаеш ли кой ще те помни така - двайсетгодишна и влюбена?   Не поглеждай назад към сезони и трепети, подари на света своята песен. Довери се на път, който стига морето и тръгни по брега. Лесно е.
5.
Искам да замина някъде далече, искам да се слея с пръстта. Искам да поникна заедно с тревата, искам да съм жива вода. Искам да замина някъде далече, искам да се върна у дома. Искам да съм риба горе в езерата, искам да съм жива вода. Искам да замина някъде далече, искам да съм част от дъжда. Искам да докосна със ръка дъгата, искам да съм жива вода.
6.
Обзети от есен, дърветата плачат и в жеста покаен на падащи листи изповядват своето лятно неистовство, свойта слънчева недостатъчност. Навярно дълго ще боли така, че заледените капчуци ще тропат по студените стъкла на пролетта, за да ги пусне. Ще забравиш ли някога топлия глас, дето с меки пастели душите ни гали? Влез под мойто палто, ще си мислим така: Тези есенни дни са прозорци на кораб, който тихо изчезва в красивия залез. Всяка следваща есен те преследва през парка, все по-близо ходилата й тупкат по шумата - ти си само в едно тънко палто да те пази от нейните думи.
7.
Тази песен е частица от мен и макар, че други ще искат да я чуят от устните ми – тя е само за теб. За теб, която мълчиш, без да ме поглеждаш, за теб, която чакам само да прошепнеш: Има надежда. Има надежда за нас. Тази песен е частица от теб и макар, че други ще искат да я грабнат от сърцето ти – тя е само за мен и остава да звучи, когато ме погледнеш, когато усетиш, че съм станал частица от теб. Тогава ти ми прошепваш: Има надежда. Има надежда за нас.
8.
Вика ме. Чака ме. Търся я. Моля я. Сънувам я. Мечтая я. Радост е. Болка е. Рила пее, вятър духа.   Дъжд в мен вали, пак вали и прокапа в душата ми. Тя ме плени, изгори и пречисти сърцата ни.   Силна е. Строга е. Страшна е. Вечна е. Сънувам я. Мечтая я. Радост е. Болка е.
9.
Много неочакван, съвсем обикновен, града ви ще споходи някой зимен ден. Съвсем незабелязан, съвсем немладолик, тихо ще приседне, шапка ще свали. После ще засвири с мръзнещи ръце, мелодията ще сгрее нечие сърце. Някой ще му пусне в шапката пари, друг ще го подмине без да си плати – той ще му прости… Ще спре да си почине, стените ще мълчат, ще се разсънва бавно чуждият площад. Струните набързо с ръка ще провери, дъх ще си поеме, миг ще помълчи. Той вече ви разплака, той ви развесели, нечий спомен позабравен даже съживи. Вашите стотинки той ще прибере, после ще отиде в близкото кафе и пак ще ви засвири с премръзнали ръце, а песента ще стопли нечие сърце. И пак ще ви изпее своите мечти – малко остарели, но без капка грим. Много неочакван, съвсем обикновен, града ви ще напусне някой зимен ден.
10.
Понякога оставам твърде дълго в часа между “обичам” и “желая”. Да бяха тези релси петолиния, каква ли песен би запял трамваят? В пространството между “сега” и “вчера”, където мисълта за теб ме ближе по длани, по очи, по слепоочия - та после се проклинам трижди,   през сън забързан и високо утро, дочаквам изгревът да се захлопне. Най-после тръгвам, а пред мен в тревата безгрижно и мъдро крачи Господ.   И умно е така, и безпощадно пълзи потокът с нежното ти име, През мен изтича до последна капка. Светът е покорен - и значи ставам минало.   Понякога оставам твърде дълго. От слънцето не смея да отпия. Но изгревът бе днес така различен. Не беше изгрев. Беше литургия.
11.
Ако скалата се влюби в морето, ако момичето срещне момчето, ако поникне тревата в морето, ако дариш със усмивка детето - ето - ти вече си скала в полето, ето - поникнала трева в морето. Ако потокът се влее в морето, ако Балканът се слее с небето, ако не правиш, което е прието, ако забравиш за миг битието - ето - ти вече си поток в небето, ето - с Балкана се вливаш в морето.
12.
След сто години тази улица ще бъде същата – саксии, тротоар и седем стари кестена. От звън трамваен ще се будят сутрин къщите и птици в клоните ще пеят свойте песни. Жена щастлива ще се мерне на терасата, след нея дворът ще ухае на кафе и гладено. Едно дете ще замижава срещу слънцето и ще се чуди от какво ли е направено. Ще се забърза някой към дома да пише стихове. Небето все по-безразлично ще изглежда, но с тънки нишки ще държат света невидимо мироопазващите сили на Надеждата. Като съборен от дървото ялов жълъд ще се търкулне нечий кух живот към зимата. Замислен старец ще нахрани за последно своя гълъб. Последни ще са времената – както винаги. И толкоз милост ще залива нежно въздуха, че вятърът ще я пилее с шепи. И да видиш! След сто години всичко ще си бъде същото. А аз ще бъда някой, който беше тук – и си отиде.
13.
Любовта е птица, която нехае. Птица, която не знае, че въздухът носи живот - затова е любов. Любовта е риба, която мечтае. Риба, която не знае, че изворът носи живот - затова е любов.   Любовта е роза, която ухае. Роза, която не знае, че коренът носи живот - затова е любов.
14.
Намажете главата ми с газ, запалете ме - да изгониме въшките – мъжките, женските; донесете парфюмите, френските - да наръсим цървулите, да надробим мамулите. Точка БГ. Булгар. Казвам: точка БГ. Покажете ми пътя за Ниш, изпратете ме, извадeте си кърпите – носните, вносните; притоплете ми манджите, постните - да почерпиме четата, да нахраниме псетата. Точка БГ. Булгар. Казвам: точка БГ. Разкажете за тази страна, дето пъшкала, обаче не свършвала – горди спомени мършави: няма Ботев, няма го Левски, само бутове сплескани - Ицо, how do you do? Васко, bye-bye. WWW - Булгар. точка БГ. Дайте ми ваш’то маймунско “аааа”, нахранете ме със суроватка, дайте ми път, спомен и вятър; пътят е крив, споменът – кратък. Декори няма в този театър, няма къде да се умия, а земята е само филия, намазана с хора. Хапеш ли, дяволе, няма го Яворов, чакаме Сънчо, хрупаме “Зрънчо”. “Щастливец” – има такава хижа на Витоша. Кен лий, тулибу дибу даучу. БГ, I don’t know you. Напълнете ми две тенекии със сирене. Няма нищо за деклариране - сал една празна кратуна, спукана гума и една мръсна дума - Булгар. Точка БГ.

about

Избрани акустични изпълнения с най-добрите песни на Точка БГ

credits

released November 30, 2012

Албумът е записан, смесен и мастериран в Zero Project Studio
Със специалното участие на Теодора Иванова (виолончело)

license

all rights reserved

tags

about

Tochka BG | Точка БГ София, Bulgaria

Точка БГ са: Зорница Попова (вокал), Тодор Янкулов (китара, вокал), Красимир Първанов (китара, вокал), Пламен Сивов (китара, вокал).

contact / help

Contact Tochka BG | Точка БГ

Streaming and
Download help

Redeem code

Report this album or account

Tochka BG | Точка БГ recommends:

If you like Tochka BG | Точка БГ, you may also like: