August | Август

by Tochka BG | Точка БГ

/
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.

credits

released March 23, 2015

tags

license

all rights reserved

about

Tochka BG | Точка БГ София, Bulgaria

Точка БГ са: Зорница Попова (вокал), Тодор Янкулов (китара, вокал), Красимир Първанов (китара, вокал), Пламен Сивов (китара, вокал).

contact / help

Contact Tochka BG | Точка БГ

Streaming and
Download help

Redeem code

Track Name: No Place to Hurry For | Няма за къде да бързам
Няма за къде да бързам.
Няма при кого да ходя.
Няма за какво да споря.
Всички бързат край мен.
Душата ми се моли
за нежност и любов,
но сякаш няма ги край мен.

С ръцете си целуваш
предметите край тебе,
но тази крехка нежност
едва ли те крепи.
Със работа запълваш
загубеното време
и вярваш в своята мечта.

Където и да ходиш,
каквото и да правиш -
сияеш в блага нежност,
живееш в любовта.
Не спираш да мечтаеш,
желаеш да се слееш
с душата на едно дърво.
Track Name: Friday | Петък
Събирал ли си спомен по пътека? -
трошица по трошица, дълъг ден...
Тревите са жени, денят е петък
и твоят смях е пак благословен.

И всяка болка тук е от зачатие
на ден, във който смее се светът -
далеч от всяка съботна разплата
и близо – на една молитва път.

Ще ти е нужна много жажда
да близнеш острото на всеки връх,
а после да останеш при реката,
да седнеш на затопления мъх,

където да играеш – все на лято…
Но е от гарван твоето перо.
Обичаното бързо натежава,
прогоненото връща се само -

да те намери, ти да го потърсиш,
а после да ви заболи -
ти тъжен си, когато го излъжеш,
то смее се, когато замълчиш.

Така се смеят старата пътека,
тревите и угасващият ден.
Ти също би се смял, ала е петък -
заплачеш ли, смехът ти е простен.
Track Name: The Raft | Салът
Салът опря до брега,
но как ще затъне в безпаметен пясък!
Как ще разплиска солените пръски
на тъгата неясна.

И от дългия път да починат
ще полегнат сред пясъка дънери,
ще разсъхват презморските спомени,
водорасли ще въздишат по дъното.

И над тази зелена носталгия
ще увисне горчивата пара.
За лекуване време ще бъде,
за прощаване час ще удари!

От окото си, синьо-зеленото,
песъчинката ще отплискам,
вик назаем ще грабна от чайките
и ще хукна към кея – да дишам.

Салът опря до брега.
Няма начин – за наше добро е.
Но се стичат сълзи от очите на рибите
и неистово плачат прибои.

Салът опря до брега,
капки мокрят просторите
и зелени илюзии рукват
в тъмните зеници на прозореца.

Бягай, ангелче! Няма надежда
тук да блесне косата ти златна.
Само жълти капчуци се стичат
и попиват без следа във земята.

От окото си, синьо-зеленото,
песъчинката ще отплискам,
вик назаем ще грабна от чайките
и ще хукна към кея – да дишам.

Време е.
Track Name: Boris Garden | Борисова градина
В остарелия парк с безработни дървета
преминава и диша безработно поетът.

Хвърля няколко семки в шадравана на рибите
и в окото му водно си удавя моливите.

Вижда паметник бронзов, слага книга със стихчета,
та семкарят да не търси за семките листчета.

После ляга на пейката, гледа горе в листата -
безработните птици спят с глава под крилата.

Сваля своята дреха, през ръкава наднича
и усеща ръката си безработна и птича.

Съчинява наум нещо много последно,
нещо много единствено, беззащитно и бедно.

И потъва, потъва като бебе във раница
по средата на парка, по средата на страница.

Само гарванът вечен от небето предчувства,
че ще пее след време на поета до бюста.
Track Name: Memory | Спомен
Може пак да закъснея,
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината -
като куче да потича

по следите ти дълбоки,
хоризонта да подуши;
щом остане без посока,
във снега да се заслуша.

Явно вярвали сме в жътва,
щом посяхме те унило,
щом поливахме земята
с някакви сълзи и вино...

…Но във някой стар следобед
през небето ще си кимнем,
после ще си тръгна бързо,
за да търся твойто име.

И до портата на двора,
през завесата от зима
ще си спомня как наяве
някога оттук си минал.

И след толкова пъртини
вече няма да сме ние.
Този сняг е като тебе -
всичко сиво ще покрие.

Обещай, че щом пристигнеш,
ще погледнеш отвисоко.
Обещай, че вече няма
да умираш напосоки.

Трябваше ми този спомен
нещо малко да узная -
ти прости на всички зими -
в рая няма януари.
Track Name: Your Life is Mine | Твоят живот е и мой
Уморени китари и хладно небе.
Колко песни оставихме там!
Две последни цигари, недопито кафе.
Към дома тръгваш винаги сам.

Всяко минало свърши, всеки сън прегоря.
Уморих се. И няма ли кой
да застане до мене, да ми каже без думи:
„Погледни ме. Твоят живот е и мой.“

Искам да тръгна към теб в тишина,
през море от забързани хора.
Всяка твоя усмивка да докосна с ръка,
всеки спомен да бъде история.

Всяка болка да видя без грим и без срам,
да нагазя този мътен порой.
И когато вечер до тебе застана
да ти кажа: „Твоят живот е и мой.“

Ще вървя дълго, дълго, навярно дори
ще забравя сезона, тълпата,
овехтялата младост на своите дни
и това, що ме чака оттатък.

Ти ме търсиш във тъмното с бяла ръка,
пак ще бъда твоят смешен герой,
но смехът ти е истински, както преди.
Докосни ме. Твоят живот е и мой.
Track Name: Seven | Седем
Седми ден: почивка. Седми ден: седни.
Кремъка пропукан не терзай с огниво.
Нищо не замисляй, нищо не помни -
колко са в живота седем дни такива!

Седми ден: пощада. Седми ден: черта.
Поизлез безцелно. Поживей небръснат.
От куплета, в който счупи шест длета,
шест божура кимат. Седмият – откъснат.

Седмата умора честно откажи.
Седмата заблуда тайно удължавай.
Шепа храбри птици лятото държи:
между шест кълвача седмата е славей.

Седми плод не чакай. Седма пот спести.
Отстъпи на други седмата сполука.
И на твойте гладки хлопнати врати
важен понеделник в седем ще почука.
Track Name: Love Drops | Капки любов
Капки във снега. Стъпки в бяла одежда.
Сълзите в съня светещи изглеждат.
Сън ли е това, или е забравен спомен?
Даже и насън чакам пролетта.

Не вярвам в мечтите, сълзите ми са пясък.
Душата, уплашена, търси любов.
Ръцете – протегнати в жест като крясък.
Изтичат през пръстите капки любов.

Мина есента. Време е за надежда.
Пътя извървях, пътя към дома.
Капки във снега. Сълзи във одежда бяла.
Даже и насън чакам пролетта.
Track Name: Before the Summer | Пред лято
На лятото от сухата окръжност
изчезват вкус и цвят, и женски тембър -
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.

Ръкавите на старите палта
сега ни ръкопляскат в гардероба,
на стаята от празната утроба -
и девствена, и ялова е тя.

Болим от радост, смеем се от страх
в очакване на края си, обаче
дори и този край не ще проплаче.
Началото така и не познах.

Къде ще спрем и колко ще спасим
от спомена за устни и за ласки,
щом утре недоказаното щастие
с последните си думи заличим?

На лятото суровата окръжност
ще очертае нашето безсилие.
Септември само кротко и унило
ще гледа как безпаметно се лъжем.
Track Name: Spring Gone Mad | Пролетта полудя
Очите знаят, не могат да лъжат -
душата светла извира във тях.
Очите, пълни с надежда, са делви
и жадният пие от тях.

Пролетта полудя.
Стъпки остави във снега от цветя.

Какво е пътят, пътуван без обич?
Какво в рискът без страх от смъртта?
Какво е болка без капка надежда
и вярата без любовта?

Мисълта, дивата,
влязла е в огъня сама, милата.

Какво е бъдеще в минало време?
Какво е щастие без свобода?
Какво е мисъл, родена без време
и истина без светлина?

Любовта, живата,
боса танцува по снега, милата.
Track Name: Sunset | Залез
Ти питаше дали съм тук.
Ти питаше, а аз не знаех.
Отрони се вечерен звук
по умореното ти рамо.

Каква мелодия дочух,
преди да падне там, където
горчиво сливат се в едно
брегът, водата и небето…

Запомних само твоя смях,
дошъл при мене твърде рано.
Ти питаше дали съм тук.
Обичай ме, за да остана.
Track Name: Morning | Утро
Толкова дълго мълчание -
сякаш се ражда планета,
сякаш се връщам от нищото,
за да остана в ръцете ти.

Толкова кратко пътуване,
а ходилата ми – в рани.
Сигурни изгреви носи
хоризонтът на твоето рамо.

Утре ще слезе спасение
в нашите болки притиснати
и между тях ще намеря
нещо, което да искам.

Искам да станем себе си -
прости са правилата:
аз ще ти бъда жаждата,
ти ще ми бъдеш водата.

Искам да досънуваме
някое лятно вълшебство,
някоя стара измислица
с калдаръми, липи и череши.

Чакат ме твоите хребети,
тръгвам полека по склона.
В сумрака свети лицето ти
като попътна икона.
Track Name: Welcoming | Посрещане
Една октава тишина.
Един априлски мек следобед.
Дочувам първите пчели
за лятото да си говорят -

в часа, когато се рои
и диша тежко светлината
и още зимата боли
по връхчетата на тревата.

Пролае куче. Падне цвят
от неспокойните дръвчета,
а старото гнездо във тях
събира слънчеви монети,

с които да си купи пак
перца и пух от нови птици,
и песни, и притулен страх
в нощта от котките-стръвници,

и нов живот да затупти
във сламените му обятия…
Сърце е старото гнездо -
то днес усеща свойто ято.

Една октава тишина.
Нататък – пролет и безмълвие.
А ятото като човек
през облаците се препъва.
Track Name: Love Will Return | Любовта се завръща
Любовта ще се върне. Недей я оплаква.
В някой сутрешен поглед може би ни причаква.
И дори да изглежда, че със нас се прощава,
ти недей я кори - тя е винаги права.

Любовта ще се върне. Няма съмнение.
Тя отдавна понесе всички гонения.
И отдавна възкръсна за голямото „винаги”,
и не ще я уплашат ни години, ни зими.

Любовта ще се върне. Даже малко нарочно,
тя със нас ще враждува почти до безочие.
И дори ще се прави, че със нас си играе.
И дори ще ни плаши по малко. Кой знае…

Любовта се завръща. Тя добре ни познава -
и през сълзи и смях пак ръка ни подава.
Любовта ни познава. Тя за нас не гадае.
Просто пази душите ни живи. Това е.
Track Name: The Wheel | Колелото
Искам да си спомня или искам да забравя?
Искам да побързам или искам да се бавя?
Ден след ден опитвам да открия колелото,
но в главата ми отеква само “ото, ото”.

Трябва да спечеля или трябва да загубя?
Трябва да сънувам или да се пробудя?
Цял живот се мъча да подкарам колелото,
но главата ми е пълна само с “ото, ото”.

Живот, защо си ми, живот?
Мечта, дали си жена?
Любов, какво ли си, любов?
Съдба, нали си игра?

Трябва да си спомня и не искам да забравям.
Искам да побързам и не трябва да се бавя.
Ден след ден се уча как да карам колелото
и в главата ми пулсира само “ото, ото”.

Трябва да спечеля и не вярвам да загубя.
Искам да будувам, за да спра да се сънувам.
Цял живот ще мъча да подкарам колелото,
пък дори и да започвам вечно с “ото, ото”.